Изгорената южна земя

Австралия ще се лиши от 40% от валежите към края на столетието и ще стане жертва на екологична катастрофа, предупреждават климатолози.

По-нататъшното увеличаване на въглеродния диоксид в атмосферата над Австралия и озона ще доведе до кардинална пренастройка на климата на „южната земя“ – обемът на валежи през есента и зимата ще намалее почти с 40%, са изяснили климатолози от Принстънския университет, пише сп. Nature Geoscience.

Отчитайки съвременната критична ситуация с постоянни суши и периодични пожари в южната част на континента, подобни изменения могат да превърнат Австралия в изгорена пустиня.

От момента на откриването на Австралия в епохата на Великите географски открития тя по право се смята за един от най-сухите и знойни континенти. На територията ѝ няма големи реки и езера и съществуващите водоеми през лятото често намаляват или пресъхват.

Дори в доиндустриалната епоха на територията на „южна земя“ често се случвали засушавания и степни пожари. От 70-те години на миналия век средногодишното количество валежи в южните и югозападните региони на Австралия рязко е намаляло и така и не се върнало в норма, поради което жителите на континента често наричат периода между 1970 и 2007 година „суша на хилядолетието“.

Засега климатолозите и метеоролозите нямат еднозначно обяснение на този феномен – своята роля може да са изиграли десетки климатични и екологични фактори. Ситуацията се усложнява от това, че уникалната флора и фауна на Австралия е живяла в изолация в продължение на десетки милиони години и след разделянето на Гондвана, поради което последствията от измененията на климата за нея практически е невъзможно да се предскажат въз основа на данните от другите континенти.

Днес нейната уникалност се намира под заплаха – в Австралия проникват десетки инвазивни видове растения, които често усложняват последствията от австралийските пожари и суша поради неприспособеност към сухия климат. Отчаяни еколози, като Дейвид Боуман от университета на Тасмания, предлагат борбата с тях да се води чрез доставянето в Австралия на слонове и други големи животни.

Томас Делворт и Фанжун Цзен от Принстънския университет (САЩ) се опитват да предскажат как ще се измени ситуацията с пожарите и валежите в Австралия в близките години. За тази цел те създали нов климатичен модел, който отчита влиянието на локалните емисии въглероден диоксид и други парникови газове, включително и озон, върху климата на „южния континент“.

Главно отличително свойство на този модел е неговата свръхвисока детайлизация и резолюция – тя позволява да се проследят климатичните изменения за клетки с размери само 50 километра. Такава точност е необходима преди всичко, за да се предскаже как ще се изменя нивото на валежите в един или друг район – обемът на средногодишните валежи от едната страна на планинска верига с ширина 10–20 километра може няколко пъти да превишава техния брой от другата страна на склона.

За оценка на нивото валежи в Австралия в бъдеще Делворт и Цзен създали седем различни версии на този модел. Първата от тях имитирала климата на Земята в доиндустриалната епоха, втората – неговото съвременно състояние, а останалите модели били построени на база комбинация на изходните данни от първите две.

Подобен подход, както обясняват климатолозите, им позволил не само да предскажат как ще се измени ситуацията в Австралия в близкото столетие, но и да открият главните причини за всички климатични изменения, които „южният континент“ преживява в сегашно време.

Прогнозата се оказала крайно неутешителна – към края на столетието, дори ако средногодишните температури на Земята за това време нараснат не повече от 2 градуса по Целзий, обемът на есенните и зимните валежи ще намалее с 40% в южните региони на Австралия. Макар и по-малко значителен спад ще има и в другите ъгълчета на континента.

Причината за този феномен, както показва моделът на авторите, са два фактора – нарастването на въглеродния диоксид и парниковите газове в горните слоеве на атмосферата и на озона в тропосферата, най-долния слой от въздушната обвивка на Земята.

Озонът се явява своеобразен „двулик Янус“ – неговите молекули в стратосферата защитават флората и фауната на планетата от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, а при попадане в тропосферата той се превръща в опасен замърсител и парников газ.

Въглеродният диоксид и озонът влияят на количеството валежи в Австралия непряко. Тяхната повишената концентрация във въздуха разпростира така наречените Хадли клетки – обособени зони на въздушна циркулация, протягащи се на стотици километри над екваториалните и тропическите ширини.

Тяхното разпростиране води до рязка пренастройка на климата в Австралия и неговото превключване на по-сух режим, особено в зимните и есенните месеци. Затова може да се говори, че сушите и пожарите на „южния континент“ ще се случват все по-често с приближаването към края на сегашното столетие.

Както отбелязват авторите на статията, този климатичен модел трябва да е интересен не само за учените и австралийските политици, но и за собствените им съотечественици – американците.

От 30-те години на миналия век в прериите на САЩ и Канада настъпва постепенно намаляване на валежите и периодично възникват аналогични серии засушавания, една от които предизвикала мащабна екологична катастрофа – така наречения Прахов котел.

„Предсказанията на потенциалните изменения в обемите на водните ресурси, включително на засушаванията, се явяват голямо предизвикателство за съвременното общество. Този нов климатичен модел ще ни помогне да снабдим чиновниците, отговарящи за ресурсите и планирането, с точни екологични „разузнавания“ на ниво отделни региони.

Изучаването на австралийското засушаване ни помогна да проверим този модел, което ще позволи с увереност да го използваме за изучаването на аналогични процеси в Северна Америка“, заключава Делворт.