Изгубената ескадрила

Рано сутринта от секретната база на ВВС на САЩ, разположена в Гренландия, се вдигат шест изтребителя Локхийд P–38 „Лайтнинг” и два гигантски бомбардировача B-17. Датата е 15 юли 1942 година и самолетите са изпратени на британско летище за участие в сраженията срещу фашистката армия.

Самолетите летят над полярните ледове на изток, когато попадат в снежна буря. Докато летят сляпо, те чуват, че първото им планирано кацане в Исландия за презареждане с гориво е отменено. Това ги кара да се върнат обратно в базата. Когато се приближават с остатъците от гориво, откриват, че и тя е затворена. Пилотите разбират, че не им остава друго, освен да се разбият в ледените простори на източното крайбрежие на Гренландия.

Аварийно кацане на самолетите P–38 с прибран колесник бил единственият изход от ситуацията. По време на приземяването носовото колело на първия самолет се удря в пукнатина в ледника, в резултат на което самолетът подскача. За щастие ударът се смекчава от снега и пилотът не успява да пострада сериозно. След успешното приземяване на първия самолет останалите членове на ескадрилата започват да се снижават. В резултат на приземяването самолетите само леко са пострадали.

Всички членове на ескадрилата остават живи и здрави и след около 10 дни са спасени. Но самолетите са изоставени на мястото на приземяване.

Минали години и няколко души си спомнили за легендарната Изгубена ескадрила. Но чак през 1980 г. започнало да се говори за спасяване на самолетите. Американският търговец Патрик Епс казал на своя приятел Ричард Тейлър, че самолетите трябва да са като нови. „Всичко, което трябва да направим, е да почистим снега от крилата, да ги заредим с гориво и да ги вдигнем в небето. И нищо повече.”

Необходими били много години и много пари за изпълнение на мисията. Предприети били няколко експедиции и чак след това разбрали нещичко. През 1988 г. исландски инженер-геофизик с помощта на сложен радар открил под леда осем големи обекта.

Когато малката, саморъчно направена парна сонда пробивала дупка в леда, членовете на експедицията гледали с изумление как тя потъва все по-надълбоко. Накрая, на дълбочина 75 метра, бил открит първият самолет.

Нито един от членовете на експедицията не мислел, че самолетите може да се намират на дълбочина, по-голяма от тънък слой сняг или лед. А и защо да си го мислят? В края на краищата всички са чували, че образуването на ледниковите ледове става за много дълги периоди – необходими са хиляди години за образуването само на няколко метра лед.

Ледените ядра (цилиндри от лед) в Гренландия се използват за датиране, като се изхожда от предположението, че слоевете, съдържащи различни съотношения изотопи, са отлагани в продължение на десетки хиляди години.

Така хората смятат, че за образуването на коралови рифове, сталактити и т.н. са необходими милиони години. И това независимо от многото доказателства, че за образуването на всичко това не са били необходими огромни периоди от време.

Епс и Тейлър разбрали, че е невъзможно просто да се разкопаят или взривят такива огромни количества лед, натрупани за по-малко от 50 години. През 1990 г. те се върнали на това място, като взели със себе си прост уред, наречен „Супер Гофер”. Височината на този апарат била метър и половина, той бил омотан с медни намотки. Този апарат разтопил в леда дупка с ширина 1,2 метра и се спускал със скорост около 0,5 метра в час, докато не се натъкнал на крилото на B–17. След като апаратът стигнал крилото, през ръкав започнали да подават топла вода, за да образуват пространство около самолета. За голямо съжаление огромният бомбардировач бил разрушен.

Разочарованите Епс и Тейлър се върнали вкъщи. Но след месец разбрали, че компактните и по-здрави самолети P-38 имали повече шансове да останат неповредени под такъв огромен слой лед. През май 1992 те се върнали. Както и очаквали, откритият P–38 се оказал в идеално състояние.

След много седмици напрегнати усилия, крилата и корпусът били издигнати на повърхността през голяма дупка, направена с помощта на „гофера” и с четири разположени в близост отвора. Интересно е, че откритите под леда самолети се намирали там в същото положение, в което извършили принудителното кацане, но били изместени (в резултат на движението на ледника) на 5 километра от първоначалното им местоположение.

Еволюционистите и други привърженици на теориите за дългите епохи често казват, че „настоящето е ключ към разгадаването на миналото”. В такъв случай леденият цилиндър, дълъг 3000 метра (получен в хода на проекта за сондиране в Гренландия (GRIP) през 1990–1992 г.), би представлявал едва около 2000 години натрупани ледове. Ако се отчита още и свиването на ниско разположените слоеве (което се компенсира от следствията на глобалния потоп, а именно повишеното падане на валежи и снегове в продължение на няколко столетия) за 4000 години, изминали от времената на Ноевия потоп, е имало достатъчно време да се образуват съществуващите днес количества лед – дори при съвременните, общо казано, некатастрофални условия.

Срещу библейското описание на скорошното сътворение говорят далеч не всички факти, а начинът на мислене на нашата култура. За „милионите години” се говори толкова често, че несъзнателно възприемаме всички природни явления като случили се в течение на дълги периоди от време.

Точно затова много хора са „поразени”, когато чуват такива факти, като например образуването на 180 метра пластове седиментни скали няколко месеца след изригването на Света Елена на 18 май 1980 г. Или когато чуват, че скъпоценните опали са се образували за няколко месеца, или че въглищата също са се формирали в рамките на няколко месеца в резултат на просто нагряване на дървесина. Или че знамето, палатката и шейната, оставени на Южния полюс от антарктическия изследовател Амундсен през 1911 г., са открити днес под ледовете на дълбочина 12 метра. Или като описаната Изгубена ескадрила, погребана дълбоко под ледовете.

Затова не бива да се учудваме прекалено силно, когато фактите говорят, че събитията обикновено се случват много по-бързо, отколкото е прието да се смята в рамките на еволюционното мислене, тъй като „Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда”. (Пс. 118:160)

Източник: Разумный Замысел