Изгубеният свят: градовете утопии

Град атракцион, град кораб, град облак… Изглеждат чиста фантастика. Но всичко това би могло да бъде построено наистина и веднъж завинаги да измени облика на обичайния за нас свят.

Да видим най-невероятните нереализирани проекти.

Градът чудо на Уолт Дисни

Ако великият аниматор беше осъществил своята идея, то сега на картата на Флорида вместо парка за развлечения Disney World щеше да се мъдри град уникум със странното название EPCOT. Това е абревиатура, зад която се крие „Експериментален прототип на обществото на бъдещето“ (Experimental Prototype Community of Tomorrow).

„Това ще бъде идеалният град със сигурен обществен транспорт и високоразвит административен център, покрит с устойчив към атмосферни въздействия купол – мечтаел Дисни. – Насред пищна зеленина ще бъдат разположени образцови заводи, леснодостъпни за работниците, които ще живеят наблизо в идилични крайградски сектори.“ Както виждате, Дисни е мислил много мащабно. Неговият град утопия бил замислян като пълна противоположност на далеч не идеалния Лос Анджелис от 50-те. За построяването му великият аниматор бързо закупил във Флорида участък от блатиста местност с площ 112 кв. километра. Според Дисни това би било достатъчно за реализирането на всичките му невероятни планове.

EPCOT, предвиден за 20 000 жители, имал радиално планиране. В центъра – хотел на 30 етажа и бизнес парк, около тях – обществени сгради, училища и развлекателни комплекси, по периферията – жилищните райони. Почти целият град – плътна пешеходна зона, а автомобилите се движат по подземни шосета. Пътуването върху земята става с монорелсов транспорт, повече подобен на атракцион, отколкото на обществен транспорт. Вълшебно, но… Дисни така и не успял да се заеме със строителството, а след неговата смърт през 1966 г. компанията Walt Disney решила да се откаже от проекта. В резултат EPCOT станал просто един от тематичните паркове на Световния център за почивка Уолт Дисни.

Градът на вегетарианците

Представете си – в Америка, в щата Канзас, още в по-миналия век можело да се появи макар и неголям, но пълноценен град, населен само с едните „тревоядни“. В проекта от 1856 година той всъщност се наричал Градът октаедър, което издавало неговата планировка, но не и неговата същност. От централния площад на правилния осмоъгълник трябвало да тръгват 8 главни улици, а пространството с тях да е застроено с къщи, също осмоъгълни, и всичко останало в тази форма. Осмоъгълната архитектура по някакви причини била популярна в Америка в средата на XIX век. Размечтали се за великото вегетарианско бъдеще, на мястото пристигнали първите стотина заселници доброволци. Но вместо „процъфтяващото градче с мелница и дъскорезница“ им се представила единствена къщичка и десетки палатки – по една на семейство.

Храната се осигурявала с усилия, тъй като най-близките населени места били далече, освен това хората се измъчвали от комари, а честите бури лишавали от възможност за идиличен живот сред природата.

Общо взето, не изминала и година, и всички заселници, освен бащите основатели, избягали с радост. Сега от този призрачен град не е останало нищо освен кръстената в негова памет местна рекичка Веджитариън крик.

Тритон сити – градът кораб

През 60-те години американският инженер изобретател Бъкминстър Фулър предложил да се построи град на водата във формата на квадрат, където да могат да живеят постоянно 6000 души. Той би бил напълно автономен, преработвайки водата на собствени инсталации и устойчив към урагани и дори цунами. Такъв плаващ град би бил спасение за страните с дефицит на земя и висока плътност на населението. И наистина – идеята веднага пленила един богат японски бизнесмен: той дори поръчал на Фулър да проектира Тритон сити в Токийския залив, но починал, преди нещо да успее да се реализира.

След това интерес проявили самите американци, по-конкретно властите на Балтимор лобирали проект за строителството на Тритон в Чесапикския залив. В техния вариант градът не било задължително да напомня гигантски кораб, а можело да бъде например такъв: Но по-надалече плановете така и не стигнали – възможно поради цената от 670 милиона долара. Но кой знае, може такива градове да се появят в бъдеще. Както отбелязал самият Фулър, нашата планета 70% е покрита от океани, а това значи, че плаващите градове трябва да са съвсем естествени.

Световната столица Германия

За разлика от предишния едва ли бихте поискали да видите този град гигант на картата и още повече – да се озовете в него. Замислен от Хитлер, той трябвало да се разрасне на мястото на сегашния Берлин и действително да стане столица на неговата „световна империя“.

Градът би бил натъпкан с монументи, прославящи Третия райх, и изобщо би станал образец на грандоманията с най-големия в света Олимпийски стадион и Триумфална арка по тип на парижката, но много по-голяма. Точно зад нея трябвало да има алея, „украсена“ с редици трофейни оръдия.

Започнали да преустройват Берлин с тази цел още през 1937 г. Към рождения ден на Хитлер през 1939 година вече били прокарани 20 километра от Оста Изток-Запад – една от двете широки транспортни магистрали, които трябвало да пресичат града на кръст през центъра. Освен това на новото място била пренесена Колоната на победата, пораснала на височина до 7,5 метра. Освен това обновеният град предвиждал подземна магистрала, започнали да копаят и тунела. Но работата спряла, когато започнала войната.

Донгтаун – градът на здравото бъдеще

Екологичният рай в Китай, на един от островите в устието на река Яндзъ, трябвало да стане блестящ образец за съвременния свят. Никаква пренаселеност, никакви коли с вредни газове, само електро- и воден транспорт. Преработените отходи щели да служат като тор за органичните ферми, а като източник на енергия щели да се използват само Слънцето, вятърът и биогориво. През 2005 г. грандиозният план бил съгласуван и дори подписан от тогавашните ръководители на Китай и Великобритания Ху Цинтао и Тони Блеър. Екоградът трябвало да посрещне жители през 2020 година, но създаването на утопията отново не сполучило. През 2006 г. проектът бил замразен за неопределен срок поради финансови проблеми и корупционни скандали.

Деветото небе – градът в облаците

Още една фантастична идея на изобретателя Бъкминстър Фулър, измислил плаващия град. Този път той предложил да засели хората в летящи миниградове с общото название Cloud Nine. Но нека не ви заблуждава представката „мини“: ставало дума за гигантски сфери, населени с хиляди хора. Инженерът смятал, че такива сфери могат да стоят вързани, да си летят свободно или да се местят в зависимост от климатичните условия. Ако изчисленията се бяха оказали верни и проектът беше реализиран, то проблемът с пренаселеността на Токио щеше да е решен още в средата на миналия век. Засега най-известният летящ град може да се види само в японския пълнометражен анимационен филм „Небесният замък Лапута“.