Измислиха нов начин за търсене на растителност на екзопланети (видео)

Днес учени от цял ​​свят активно търсят потенциално обитаеми планети, разположени извън Слънчевата система.

Има голямо разнообразие от критерии в това търсене – от температурата на небесното тяло до неговата маса, възраст и клас на звездата, около която се върти планетата.

Ново изследване представя техника, която позволява да се търси растителност в далечни светове, използвайки албедо.

Албедо е мярка за количеството слънчева светлина, която се отразява от повърхността на даден обект.

Енцелад, един от спътниците на Сатурн, има най-високото албедо в нашата Слънчева система. Около 99% от слънчевата светлина се отразява от неговата гладка, замръзнала повърхност, което води до средна температура не повече от минус 200 градуса по Целзий. Друг спътник на Сатурн, Япет, също има ниско албедо.

Що се отнася до Земята, единствената известна планета, на която има живот, нейното албедо е около 0,30. Т.е. земната повърхност отразява само 30% от светлината от нашата звезда.

Този показател се влияе от облачността, ледената покривка, съотношението на земята, водата и растителността.

Последният фактор, съчетан с характеристиката на албедото, стои в основата на нова техника, разработена от учени от астрономическата обсерватория в Триест, Италия. Прилаган е в търсене на екзопланети.

Авторите на изследването обясняват, че далечните светове извън нашата система, които имат растителност, трябва да отразяват по-малко светлина и температурата на повърхността им трябва да бъде по-висока в сравнение с „голите“ небесни тела. При условие, че сравняваните планети се намират на едно и също разстояние от едни и същи звезди.

Техниката се основава на механизма на Чарни, който описва обратната връзка между растителността и нейния ефект върху валежите.

Италиански учени са актуализирали този модел, за да включват два вида динамично конкурираща се растителност: ливади и гори.

Общо са разгледани четири ситуации: пълно господство на дървета („горски“ светове), пълно господство на трева („ливадни“ светове), съвместно съществуване на дървета и трева, и двупосочни светове.

Установено е, че растителността намалява албедото на планетата и прави климата по-топъл. Това от своя страна „разширява границата на обитаемата зона и увеличава общата обитаемост на планетата“.

В същото време тревата и дърветата имат различен ефект върху отразяващата способност на небесните тела.

Ако тревата увеличава тяхното албедо, горите, напротив, го намаляват. Основната констатация е, че ситуацията може да се промени в зависимост от „конкуренцията“ между пасищата и горите за ресурси.

Както подчертават учените, въпреки че влиянието на растителността върху албедото и климата е малко, фактът, че това е един от факторите за евентуалната обитаемост на планетата не може да бъде пренебегнат.

Наличието на вода и концентрацията на CO2 в атмосферата не са взети под внимание, пише Phys.