Измрели костенурки ще се връщат към живот

Уникална програма по възраждане на живота на костенурки, смятащи се за измрели, започна на Галапагоските острови. Това е станало възможно благодарение на находката на влечуги, които имат обща ДНК с костенурките.

Галапагоските, или слонските костенурки (Chelonoidis elephantopus), санай-големите от съществуващите в наши дни сухоземни костенурки. С дължина повече от 1,8 метра те могат да тежат 400 и повече килограма; продължителността на техния живот в дивата природа нерядко превишава 100 години. Това са ендемични животни и популацията им е на границата на изчезването.

Независимо че изучаването на слонските костенурки се води от много години, изследователите нямат тяхна еднозначна класификация. Като цяло те се делят на четири основни групи, основани на външни признаци (като формата на черупката или дължината на шията), а във всяка група биолозите отделят около десет различни вида.

Много от тях не са се съхранили до наши дни. През 2012 година със смъртта на прочутия обитател на остров Пинта (Pinta) – Самотния Джордж – подвидът Абингондска слонска костенурка (C. n. abingdoni) е попълнил списъка на изчезналите.

Неочаквана надежда за възраждането на този и още един подвид е дало изучаването на ДНК на други галапагоски костенурки. Според National Geographic откритието е извършено от биолози от Нюйоркския университет с подкрепата на еквадорските еколози. Те забелязали визуалното сходство на някои костенурки с подвидове, смятащи се за загубени, и провели ДНК анализ.

В резултат се оказало, че в подножието на вулкана Волф на остров Изабела (Isabela) обитават близки родственици на C. n. nigra от остров Флореана (Floreana), а също C. n. abingdoni, населявали някога Пинту. Според изследователите преди около 150 години те се появили на Изабела случайно като инвазивен вид – може да са ги изхвърлили във водата моряците, които открили, че са надценили вместимостта на кораба.

Самотния Джордж починал, без да остави потомство, но костенурките от остров Изабела, независимо от редица отличия, еднозначно имат общи предци с тях. Този извод позволил на учените да разработят план по възраждане на загубените видове.

Той включва няколко етапа. Част от „инвазивните“ костенурки от остров Изабела ще бъде пренесена в по-подходящи за тях условия – Флореана и Пинту. Озовали се не по своя воля до вулкана, влечугите се приспособили и си намирали храна сред застиващата лава, но за нормално съществуване им била нужна трева, която в изобилие покрива техните „родни“ острови.

Освен това някои костенурки с най-висок потенциал на репродукция ще се отправят в центровете по съхранение на редки видове животни. И накрая техният генетичен материал може да бъде използван за изкуствено оплождане на други близки подвидове.

В резултат на всички тези мерки, както смятат биолозите, след 2-3 столетия подвидовете, смятани за измрели, отново ще населяват различните острови на Галапагоския архипелаг.