Изображения на квазари показват глобалното „въртене“ на Вселената

Комбинацията от машинно обучение и човешка проницателност предостави напълно нова представа за това как се разширява Вселената.

Астрофизикът Валери Макаров, използвайки невронна мрежа, е успял точно да определи разстоянията до повече от един и половина милиона далечни космически обекта.

Той е стигнал до заключението, че галактиките не просто се „разпръскват“ една от друга, но и описват гигантска циркулация в своя мащаб.

След откритието на Ъруин Хъбъл за разширяването на Вселената, общоприетото мнение е, че галактиките и техните клъстери просто се разпръскват във всички посоки от една точка – мястото на Големия взрив.

Малко по-късно стана ясно, че те се разпръскват с ускорение. Но във всеки случай това движение беше оценено като чисто радиално (тоест праволинейно), а относителното положение на галактиките в пространството изглеждаше постоянно.

Сега обаче тази идея може да се окаже несъстоятелна под влиянието на множество факти и това вече е направено от астрофизика Валери Макаров.

Той започва с разработването на изкуствен интелект, който може да определя разстоянието до отдалечени обекти от техните оптични и инфрачервени изображения.

След като го е „обучил“ върху снимки на 280 хиляди квазара (разстоянието до които вече е било определено подробно), той е „настроил“ невронната мрежа върху гигантска извадка от 1,57 милиона обекта, разположени в отдалечени региони на Вселената.

Елементите от извадката (които включват квазари, отделни галактики и техните купове) са били разделени на три подкатегории: с червено отместване 1-2, 2-3 и >3.

Систематичният анализ неочаквано разкрива признаци, че тези обекти се движат в повече от просто радиална посока.

„Те не „стоят неподвижно“ един спрямо друг, а се изместват и то в една и съща посока. Това би могло да се обясни с грешки в наблюденията на Gaia, но ако данните са надеждни, това означава само едно: Вселената се върти, докато се разширява.“, казва експертът.

Това обаче противоречи на общоприетата космологична теория, която не може да обясни подобна аномалия достатъчно убедително.

Някои алтернативни хипотези, като например разпадащата се студена тъмна материя (DCDM), допускат подобен сценарий. Но редица обстоятелства все още остават необяснени.

Най-силният контраст се наблюдава при сравняване на обекти от първата и втората подкатегория.

Макаров отбелязва диполно приплъзване (насочено от северния към южния полюс на галактиките и показващо стабилно насочено движение) и квадруполно изкривяване, което може да показва, че траекториите на движенията от по-висок порядък всъщност са още по-сложни.

Всички тези факти са изключително трудни за съпоставяне с теорията за изотропията на Вселената и вероятно ще послужат като основа, върху която ще се развият нови фундаментални теории в бъдеще, пише Nature Astronomy.