Изследователските спътници EZIE изпратиха първите данни за слънчевия вятър

Мини-групата от три изследователски спътника, наречена EZIE, от типа CubSat изстреляна в средата на март, предаде на Земята първи резултати от наблюденията на слънчевите ветрове – там, където те се „врязват“ в нашето магнитно поле.

Така че феноменът на атмосферните електрически разряди, които редовно се случват близо до полюсите, скоро ще бъде изучаван на съвсем ново качествено ниво.

Трите малки спътника, които заедно съставляват групата EZIE (Electrojet Zeeman Imaging Explorer), бяха изстреляни на 15 март от Калифорния – под обтекателя на традиционен Falcon 9.

Там имаше и още 71 устройства, някои от които имаха военно предназначение и бяха финансирани от Пентагона.

Но EZIE има чисто „гражданско“ приложение – изучаване на атмосферни течения, които възникват в полярните райони на планетата.

Тези течения пробиват горните слоеве на атмосферата едновременно с полярните сияния – в онези моменти, когато пориви на слънчевия вятър достигат до Земята.

Сноп от заредени частици се натъква на магнитния „щит“ на нашата планета и причинява турбуленция, която е особено интензивна на височина около 105 километра над морското равнище.

Но за разлика от зрелищните светлини, мощните електрически разряди, които ги съпътстват, дълго време остават почти неизследвани – обстоятелство, което НАСА реши да коригира с помощта на EZIE.

Първият успех, според последния доклад на американската космическа агенция, се е случил само четири дни след изстрелването – на 19 март.

Тогава един от спътниците е регистрирал зеемановото разделяне на линията за излъчване на кислород с честота 118 GHz. В резултат на това разделяне електромагнитната вълна е поляризирана и може да посочи посоката на магнитното поле. Цялостното проучване на което е една от основните цели на експедицията.

Задачата на EZIE е да създаде своеобразна карта на разпределението на полярните електрически разряди.

Следователно, на теория, те са способни да определят силата и посоката си на разстояние до 16 километра. До каква степен това съответства на практиката, е точно това, което НАСА се опитва да определи сега.

„Нашият екип е много доволен от тези първи резултати. Те показват, че както спътникът, така и бордовото му оборудване (микровълновият електроструен магнитограм или MEM детектор) работят правилно“, каза ръководителят на изследователската група EZIE, Сам Йи.

Но пълноценните научни изследвания ще започнат не по-рано от няколко месеца – след като бъдат завършени всички необходими проверки и внимателно калибриране.