Извънземни може да са проучили вече галактиката

Млечният път може да бъде изпълнен с междузвездни извънземни цивилизации, според ново проучване. Ние просто не знаем за това, защото не са ни посещавали от 10 милиона години.

Изследването, публикувано миналия месец в The Astronomical Journal, показва, че интелигентният извънземен живот може да отдели време за изследване на галактиката, използвайки движението на звездните системи, за да улесни скоковете между звездите.

Работата е нов отговор на въпрос, известен като Парадокса на Ферми, който в средата на миналия век попита „Къде са всички? Защо не сме открили признаци на извънземна интелигентност все още?“. Ферми не само поставя под въпрос осъществимостта на пътуването между звездите, но и има силни съмнения относно самото съществуване на извънземни.

Астрофизикът Майкъл Харт изследва въпроса формално, когато се аргументира в статия от 1975 г., че е имало достатъчно време за интелигентен живот, който да колонизира Млечния път през 13,6 милиарда години от образуването на галактиката. Харт заключава, че по същото време, в нашата галактика не би трябвало да има други напреднали цивилизации.

Ново проучване обаче, предлага различна гледна точка по въпроса: Може би извънземните просто си ценят времето и действат стратегически, предполагат авторите.

„Ако не отчитате движението на звездите, когато се опитвате да разрешите този проблем, по същество ви остава едно от двете решения“, казва Джонатан Карол-Неленбак, учен и водещ автор на проучването пред Business Insider. „Или никой не напуска планетата си, или всъщност сме единствената технологична цивилизация в галактиката.“

Звездите (и планетите около тях) обикалят около центъра на галактиката по различни орбити с различна скорост. Често се случва, те да минават близо една до друга, посочи Карол-Неленбек. Така че извънземните биха могли да чакат следващата им дестинация да се приближи до тях, се казва в проучването.

В този случай на цивилизациите ще отнеме повече време, за да се разпространят по звездите, отколкото предполага Харт. Така че те все още не са достигнали до нас – или може би са го направили преди милиони години, много преди хората да се развият.

Изследователите са се опитали да отговорят на парадокса на Ферми по много начини – проучванията са изследвали възможността всички извънземни форми на живот – в океаните, под повърхността на планетата и пр. Учените обаче заключават, че цивилизациите могат да изчезнат поради тяхната неустойчивост, преди да извършат всяко междузвездно пътуване.

Има и „хипотеза за зоологическата градина“, според която, обществата на Млечния път са решили да не се свързват с нас по същите причини, поради които ние имаме природни резервати или поддържаме защитата на някои автентични коренни племена.

Междувременно проучване на университета в Оксфорд през 2018 г. предполага, че има шанс приблизително 2-към-5 да сме сами в нашата галактика и 1-към-3 да сме сами в целия космос.

Но авторите на най-новото изследване изтъкват, че предишните изследвания не са взели предвид основен факт от нашата галактика: а именно, че тя се движи. Точно както планетите обикалят около звездите си, звездните системи обикалят около галактическия център. Слънчевата система например, обикаля около Млечния път на всеки 230 милиона години.

Ако цивилизациите възникнат в звездни системи, далеч от останалите (като нашата собствена, която е в края на галактиката), те биха могли да направят пътуването по-кратко, като изчакат, докато орбиталният им път ги приближи до обитаема звездна система, се казва в проучването.

След като веднъж се установят в тази нова система, извънземните могат отново да изчакат оптимално разстояние за пътуване, за да направят следващ скок и т.н.

В този сценарий извънземните не пътуват с космическите си кораби из цялата галактика. Те просто чакат достатъчно дълго звездата им да се доближи до друга звезда с обитаема планета.

„Ако достатъчно дълго е милиард години, тогава това е едно решение на парадокса на Ферми“, каза Карол-Неленбек. „Обитаемите светове са толкова редки, че трябва да чакате по-дълго, отколкото всяка цивилизация се очаква да издържи, преди да се появи друга.“

За да изследват сценариите, при които извънземните биха могли да съществуват, изследователите са използвали цифрови модели, за да симулират разпространението на цивилизациите в галактиката.

Те вземат предвид различни възможности за близостта на хипотетичната цивилизация с новите звездни системи, обхвата и скоростта на нейните междузвездни сонди и периода на изстрелване на тези сонди.

Изследователският екип не се опитва да предположи мотивациите или политиката на извънземните – тенденция, която някои астрономи разглеждат като провал при други опити за решения на „Парадокса на Ферми“.

„Опитахме се да създадем модел, който да включва най-малко социологически предположения“, казва Карол-Неленбек.

Все пак част от проблема с моделирането на галактическото разпространение на извънземните цивилизации е, че ние работим само с един набор от данни: цивилизацията на хората. Така че всички наши прогнози се основават на собственото ни поведение. Но дори и с това ограничение, изследователите откриват, че Млечният път може да бъде изпълнен с уредени звездни системи, за които ние не знаем. Това важи и когато използват консервативни оценки за скоростта и честотата на междузвездното пътуване на извънземни.

„Всяка звездна система може да бъде обитаема и може да бъде уредена, но те няма да я посетят, защото не са достатъчно близо до нея“, каза Карол-Неленбак, макар да добавя, че само защото това е възможно, не е непременно вероятно.

Досега са открити около 4000 планети извън нашата Слънчева система и никоя не е показала, че непременно е приютила живот. Но това не бива да е повод за песимизъм. В Млечния път има поне 100 милиарда звезди и много повече планети.

Едно скорошно проучване изчисли, че до 10 милиарда от тези планети могат да бъдат подобни на Земята.

Авторите на проучването пишат в заключение, че ситуацията прилича на това, да погледнете в една част от океана и да не намерите делфини там, а да заключите, че делфини изобщо няма в целия океан.

Друг ключов елемент в дебатите за извънземния живот е това, което Харт нарича „Факт А“: В момента на Земята няма междузвездни посетители и няма данни за минали посещения. Но това не означава, че никога не са били тук, казват авторите на новото проучване.

Ако извънземна цивилизация е идвала на Земята преди милиони години (Земята е на 4,5 милиарда години), може да няма останали признаци за тяхното посещение, обясняват авторите. Те са посочили предишни изследвания, които предполагат, че може да не успеем никога да открием доказателства за минали извънземни посещения. Възможно е и извънземните да са минали близо до Земята, откакто сме тук, но да са решили да не ни посещават. В статията това е наречено „ефектът на Аврора“, по романа „Аврора“ на Ким Стенли Робинсън.

Нещо повече, извънземните може да не искат да посещават планета, на която вече има живот. Проучването отчита всички тези съображения, като изчисленията показват, че извънземните цивилизации ще посетят само част от обитаемите светове, които срещат. И все пак, изследователите вярват, че ако има достатъчно обитаеми светове, извънземните вече лесно биха могли да се разпространят из галактиката.

Засега изследователите не смятат, че трябва да се обезсърчаваме от идващата тишина от Вселената. „Това не означава, че сме сами“, казва Карол-Неленбек. „Това просто означава, че обитаемите планети вероятно са рядкост и трудно се стига до тях.“

През следващите няколко години се очаква способността ни да откриваме и наблюдаваме други потенциално обитаеми планети да се подобри драстично, тъй като нови телескопи се изграждат и изстрелват в космоса.

Телескопът Kepler е успешен в търсенето на планети, които биха могли да приемат живот в нашата галактика. В околоземна орбита днес космическият телескоп Хъбъл и Транзитиращият сателит за изследване на екзопланети (TESS) продължават търсенето.

НАСА също изгражда космическия телескоп Джеймс Уеб, който може да бъде в състояние да види далеч от пространството и времето, чак до Големия взрив. Планирано е да стартира през 2021 година.

Разбира се, това, което наистина би подобрило способността на учените да оценят вероятността за извънземен живот във Вселената, е наличието на повече данни за скоростта или обхвата на междузвездни сонди, както и по-доброто усещане за това колко дълго ще просъществуват хипотетичните извънземни цивилизации.

„Имаме отчаяна нужда от още данни“, заключава Карол-Неленбек.

Тази статия е публикувана от Business Insider.