Извънземният разум може да използва гравитационни вълни за комуникация

Планираната за пускане през 2034 г. лазерна интерферометърна космическа антена на Европейската космическа агенция (LISA), само с малка технологична настройка, би могла да удвои ефективността си, като детектор за сигнали, излъчвани от напреднали извънземни цивилизации.

LISA ще включва три космически кораба, разположени в триъгълна форма, на разстояние 2,5 милиона километра. Тя е проектирана да функционира като огромен детектор за гравитационни вълни в орбита.

Незначителна промяна в оперативните процедури, твърдят изследователи, ръководени от Марек Абрамович от университета в Гьотеборг в Швеция, могат да доведат до откриването на поне една технологично напреднала цивилизация, съществуваща някъде в Млечния път.

Животът на Земята като цяло и по-специално човечеството, произтича от „рядка комбинация от обстоятелства”. В същото време учените признават, че подобни разбирания определено ограничава шансовете за откриване на други технологично развити цивилизации.

Шансът да се случи това обаче, твърдят учените, не е нулев и затова избират възможно най-широко тълкуване на уравнението на Дрейк – метод разработен през 1961 г. за оценка на броя на комуникативните чужди общества във Вселената и предполагат, че в Галактиката Млечен път може да има поне две високотехнологични извънземни цивилизации.

Ако случаят е такъв, разсъждават учените, полезно е да се предположи, че поне едната от тях е значително по-технологично напреднала от човечеството.

Дълго преди да е стигнала до такова съвършено състояние, извънземната цивилизация трябва да е преминала през степен на астрофизично разбиране на вселената, приблизително еквивалентно на това, което хората достигнаха през последните няколко десетилетия – когато разбраха, че съществуват черни дупки и по- конкретно, че има една много голяма точно в центъра на галактиката.

Черните дупки, разбира се, както и неутронните звезди, са тясно свързани с производството на гравитационни вълни. Стрелец A * (или Sagittarius A *), масивната черна дупка в средата на Млечния път, също е по дефиниция, локален звезден център – място, според Абрамович и колегите му, в което всеки напреднал разум в района, в крайна сметка ще изглежда естествено.

По този начин, предполагат изследователите, точно до Стрелец A *, в най-вътрешната стабилна кръгова орбита на дупката (ISCO), всъщност – би било идеалното място да поставите фар, излъчващ съобщение към останалата част от галактиката.

Такова устройство, продължават учените, ще изпрати посланието си с помощта на гравитационни вълни, защото „веднъж излъчени, те пътуват през пространството, почти без смущения“.

„Феномените на гравитационните вълни са вездесъщи във вселената и с достатъчна технологична сила те са сравнително лесни за откриване“, пишат авторите. LISA няма да бъде ограничена до наблюдение само на един сегмент от Вселената, както става сега с наличните технологии, а ще наблюдава практически цялата Вселена.

Изследователите наричат хипотетичния извънземен кораб носещ високоразвитата цивилизация, „Пратеникът”.

„За да бъде разпозната гравитационната вълна от „Пратеникът“, тя трябва да излъчва ясен изкуствено предизвикан сигнал, да има постоянна емисия с постоянна честота“, пишат авторите.

Разбира се, позиционирането на нещо близо до голяма черна дупка носи много рискове и е изпълнено с много опасности. Абрамович и колегите му обаче приемат, че извънземните са достигнали до значително технологично развитие и сила. В действителност те предполагат, че изпращането на послание с гравитационна вълна може да бъде само второстепенна функция на техния космически кораб.

Корабът, разбира се, трябва да бъде изключително силно и тежко нещо, в противен случай просто ще бъде засмукан направо в черната дупка.

„За да се генерира достатъчно силен гравитационно-вълнов сигнал, тялото, което обикаля Sagittarius A *, трябва да има маса в астрономически диапазон“, обясняват авторите.

„Тя не може да бъде твърде малка или да не произвежда амплитуда на гравитационната вълна, която да се открива на значително разстояние, но не може да бъде и твърде голяма или ще струва твърде много енергия, за да я поддържат в продължение на достатъчно дълго време.“

Накрая, показвайки своите изчисления, изследователите заключават, че „Пратеникът“ трябва да бъде приблизително с размера и масата на Юпитер. По този начин те предполагат, че ще носи достатъчно гориво, за да може да коригира вдлъбнатината на черната дупка за няколко милиарда години.

Заключението обаче е по-скоро песимистично и разочароващо.

„Никой не знае колко дълго ще живее една технически напреднала цивилизация, но е вероятно животът й да е значително по-кратък от няколко милиарда години“, пишат авторите.

„Сигналът на Абрамович може да излъчи и може да доведе до констатация, която е едновременно удивителна и ужасна.
„Животът на „Пратеника“ ще бъде много по-дълъг от този на цивилизацията, която го е създала”, заключават изследователите.
С други думи, ако някога открием разглеждания тук гравитационен сигнал, той вероятно ще бъде послание от вече мъртва цивилизация.