James Webb разкри важната роля на малките галактики в еволюцията на Вселената

Международен екип от астрономи използва данни, събрани от телескопа James Webb, за да разкрие подробности за рейонизацията на ранната Вселена. Това е важен етап от космическата еволюция, който се е случил между 600 и 800 милиона години след Големия взрив.

По това време неутралният водород и хелий, които са изпълвали пространството, започват да се рейонизират, превръщайки непрозрачното пространство в това, което виждаме днес.

Досега науката не можеше ясно да отговори на въпроса какво е довело до рейонизация: дали тези гигантски ранни галактики са били малки галактики или активни свръхмасивни черни дупки в ядрата на галактиките. Ново проучване отговаря на този въпрос.

За да разберат условията на рейонизация, учените са избрали подходящо поле за наблюдение за James Webb, чиято чувствителност е достатъчна, за да погледне в далечното минало на Вселената. Освен това те са използвали естествена гравитационна леща, образувана от галактическия клъстер Абел 2744, намиращ се на 4 милиарда светлинни години разстояние. Това помогна на Webb да изследва обектите по време на ерата на рейонизацията, както са изглеждали 790 милиона години след Големия взрив.

Това поле включва 83 малки галактики, 20 от които са били особено внимателно проучени от експретите, използвали камерата NIRCam и спектрометъра NIRSpec.

Те открили признаци на активна рейонизация, както и мощни източници на ултравиолетова радиация, която е била основната причина за този процес.

Авторите на изследването са стигнали до заключението, че именно малки млади галактики с много активно звездообразуване са се превърнали в източник на йонизиращо лъчение. А то е разпръснало „мъглата“ на ранната Вселена.

Големите галактики не биха били подходящи за тази роля, тъй като по това време са били малко от тях. Освен това биха събрали твърде много неутрален газ около себе си и лъчението не би могло да се разпространи далеч.

А галактиките с ниска маса активно го разпространяват благодарение на енергичното си звездообразуване, въпреки че всяка от тях е 2000 до 200 000 пъти по-малка от нашия Млечен път. Освен това сега има по-малко от 1% такива обекти сред всички галактики.