James Webb засне полярни сияния на Нептун

Астрономи разрешиха почти половинвековна мистерия чрез директно заснемане на полярни сияния в атмосферата на Нептун – макар и в инфрачервения диапазон.

Сега присъствието на тези явления във всичките четири външни свята на Слънчевата система вече е факт – благодарение на изключително високата чувствителност на космическия телескоп.

В същото време учените са изправени пред нова мистерия: внезапното охлаждане на ледения гигант.

Учените уловиха първите признаци признаци на полярни сияния на Нептун през втората половина на XX век. Особено интригуващи са наблюденията, направени през 1989 г. от „Вояджър 2“, който стана първият (и засега единственият) създаден от човека космически кораб, посетил околностите на ледения гигант.

И сега – благодарение на James Webb, бяха заснети изключително ярки следи от присъствието на триводороден катион (H3+) в атмосферата на ледения свят. Именно този триатомен йон е един от най-характерните маркери на полярните сияния.

На другите три планети-гиганти от Слънчевата система наличието на H3+ е засечено отдавна.

Въпреки че сиянието, наблюдавано на Нептун е значително по-различно от това, което може да се наблюдава на Уран или Сатурн – то изобщо не е „полярно“, тъй като е локализирано в средните ширини на планетата – почти на екватора.

Причината е странната морфология на магнитното му поле – по неизвестна причина то е наклонено на 47 градуса спрямо оста на въртене.

В допълнение към тази аномалия (известна поне от 1989 г.) е открита още една: климатична. Учените са измерили температурата на Нептун за първи път след прелитането на „Вояджър 2“ и са били изненадани да открият, че тя е намаляла почти наполовина за 35 години.

Такова рязко охлаждане все още е трудно за обяснение. Но този факт обяснява защо беше трудно да се регистрира полярното сияние – при ниски температури това явление забележимо отслабва.