Марсианските ледници и вечната замръзналост може да се окажат идеални природни хранилища за древни микроорганизми или техните химични следи.

До този извод стигна екип изследователи от Центъра за космически полети „Годдард“ на НАСА и университета на Пенсилвания. Според тях именно в тези райони трябва да се търсят признаци на живот на Червената планета.

Как е проведен експериментът

Екипът, ръководен от Александър Павлов от НАСА, провел експеримент, в който бактерии E. coli били поставени в епруветки с разтвори от чист воден лед.

Други проби съдържали смес от лед и вещества, имитиращи марсианския почвен слой — като силикати и глина.

Всички образци били замразени и облъчени с гама-лъчи в условия, близки до тези на Марс — температура около –50°C, колкото е в ледените региони на планетата.

Нивото на радиация съответствало на 20 милиона години космическо облъчване. След това учените добавили чрез моделиране още 30 милиона години радиационно въздействие – така че общият „възрастов еквивалент“ бил 50 милиона години.

Резултатите

В пробите с чист воден лед над 10% от аминокиселините – молекулите, от които се изграждат белтъците – оцелели. В същото време тези, които съдържали смес от лед и почва, се разпадали десет пъти по-бързо и не се съхранили.

Тези резултати изненадали учените: предишни изследвания (от 2022 г.) показвали точно обратното — че органичните вещества във вода се разрушават по-бързо, отколкото в смес.

„Беше изненадващо да открием, че органичният материал, поставен само в лед, се разрушава много по-бавно“, подчертава Павлов.

Какво означава това

Петдесет милиона години са много повече от предполагаемата възраст на някои съвременни ледени отлагания на Марс, които често са по-млади от 2 милиона години.

„Това означава, че ако в този лед има органичен живот, той ще се запази. А ако бактерии наистина съществуват близо до повърхността, бъдещи апарати ще могат да ги открият“, обяснява съавторът на изследването Крис Хаус от университета на Пенсилвания.

Как учените обясняват явлението

Изследователите предполагат, че разрушаването на бактериите в сместа от лед и почва може да е свързано с образуването на тънък воден филм между минералите и леда.

Тази „хлъзгава“ повърхност позволява на радиацията да достига по-лесно до аминокиселините и да ги унищожава. В твърдия лед обаче вредните частици се „заключват“ и не могат да достигнат органичните съединения.

„Тези резултати показват, че чистият лед или областите, където ледът преобладава, са идеалните места за търсене на следи от живот на Марс“, коментират хората от екипа, провел изследването.

Освен марсианските условия, учените са тествали същите образци и при температури, характерни за ледените спътници на Юпитер (Европа) и Сатурн (Енцелад).

Оказало се, че при още по-ниски температури органичният материал се запазва дори по-дълго.

Тези резултати са особено обнадеждаващи преди мисията на апарата НАСА Europa Clipper.