Как да изследваме Венера?

Земни апарати не са навестявали Венера вече три десетилетия. Причините са очевидни: не е толкова просто изследването на тази планета.

Първата сонда – „Венера 4”, загива, не издържайки налягането, което дори не успява да определи, тъй като манометърът не бил предвиден да отчита повече от 7,3 атм.

Дори най-яките съветски апарати издържали едва десет минути в условията на стотици атмосфери и температура +465 °C. Представете си какво охлаждане им е било нужно. Следователно е необходим много мощен източник на енергия, а реализирането на такъв във венерианските условия на ниска осветеност (основната част на слънчевата светлина се поглъща над 60 км) не се получава.

Според програмата на НАСА Innovative Advanced Concepts адските условия на Венерината повърхност може да се обърнат не в зло за роботите, изследващи планетата, а в тяхно добро. Концепцията на предлагания планетоход с името Zephyr е проста: охлаждането му може да се намали до минимум, използвайки електроника на особено топлоустойчива елементарна база, способна да работи при температури +500 °C без активно охлаждане.

Както отбелязват в НАСА, на практика температурата на най-близката до нас планета не е по-висока, отколкото във вътрешността на работещ реактивен двигател, а на Земята вече са създадени датчици, които успешно се трудят в такива условия.

Остава един проблем – дори с такава електроника не може да се направят двигатели за преместване по повърхността. А затова най-добрият изход според НАСА е използването на местния вятър за придвижване. Оттук идва и наименованието на проектирания планетоход (Зефир е бог на западния вятър в гръцката митология).

На пръв поглед концепцията е странна – скоростта на вятъра там е 1 м/сек, тоест 3,6 км/ч. С какви размери трябва да е платното, за да се движи планетоходът при толкова нищожен повей?

Всъщност трябва да е доста малко. Плътността на тамошния въздух е 67 кг/м³, тоест едва 15 пъти по-малка от водата. Затова съветските сонди в последните 50 км се спускали без парашути, тъй като от тях просто нямало нужда поради огромната плътност. Следователно дори слаб ветрец ще даде на Zephyr нужния импулс за движение.

© NASA

Най-добрият сценарий за пътешествието, смятат инженерите, ще бъдат кратки маршрути по 15 минути на денонощие. Разбира се, НАСА не смята идеята за нова и отбелязва, че фургони със спомагателни платна се използват на Земята повече от век, а любителите на екстремното успешно се движат из Сахара със сухопътни средства, движени само от вятър.

Площта на платното за Zephyr ще бъде равна на 12 м², а за захранване на електрониката му роувърът ще бъде снабден с фотоклетки.

Независимо че повърхността на Венера е пределно плоска в сравнение със земната и дори марсианската, в конструкцията е предвидена възможност за обратно маневриране. В случай че платноходът все пак срещне препятствие, той може да го заобиколи, като тръгне назад и се насочи настрани.

Изглежда, от техническа гледна точка човечеството е готово за изследване на втората планета в Слънчевата система доста по-добре, отколкото през 60-80-те. Остава само да се убедим, че ще бъде отпуснато финансиране в същата степен.

Източник: Universe Today