Как да наблюдаваме галактиката Андромеда през септември 2025 г.
Последно: 10 септември 2025 г. в 12:17
Андромеда (M31) е най-близката до нас голяма спирална галактика и един от най-далечните обекти, които могат да бъдат забелязани с невъоръжено око.
Нейната светлина е пътувала до нас 2,5 милиона години, така че, гледайки M31, вие буквално поглеждате в миналото и я виждате такава, каквато е била по времето на първите хора на Земята.
Септември е най-доброто време да се насладите на тази „мъглява съседка“.
Дори без телескоп тя може да бъде видяна на небето. През септември започва сезонът, когато Андромеда се вижда най-лесно.
Кога се вижда Андромеда през септември 2025 г.
В началото на септември – търсете я в средата на вечерта.
Средата на месеца – забелязва се добре около 21:00 ч., намира се малко под средата на небето в посока изток-североизток (по-късно ще се издигне по-високо).
В края на септември – началото на октомври – вижда се на изток веднага след настъпването на тъмнината, към полунощ се издига високо над главата, а преди изгрев се забелязва високо на запад.
Най-добрите условия за наблюдение са ясна, безлунна нощ, далеч от градските светлини.
Как да намерим галактиката Андромеда
Най-удобният ориентир е съзвездието Касиопея. Неговата характерна форма на буквата „W“ е лесно забележима, а дясната ѝ част „V“ сочи като стрелка право към Андромеда.
Има и втори начин – чрез Големия квадрат на Пегас. От неговия източен ъгъл – ярката звезда Алферац – трябва да проследите с поглед до звездата Мирах, а след това да се издигнете малко по-високо на приблизително същото разстояние. Точно там се намира галактиката Андромеда.
При тъмно небе тя може да бъде забелязана и без оптика.
Андромеда се вижда като голямо мъгляво петно, разтеглено отляво надясно.
Ако се вгледате внимателно, е невъзможно да я сбъркате с нещо друго.
Ако петното изглежда твърде бледо, опитайте да гледате леко встрани от галактиката. Периферното зрение възприема по-добре слабата светлина и Андромеда ще се прояви по-ярко.
Галактиката Андромеда през бинокъл и телескоп: какво се вижда
Размерите ѝ са впечатляващи: въпреки че с просто око виждаме само ядрото и най-близките области, на небето тя заема площ, равна на около шест диаметъра на пълна Луна. Просто повърхността ѝ е много бледа.
През бинокъл Андромеда изглежда като продълговат облак с ярък център и слаб ореол. В телескоп ядрото става по-отчетливо и до него могат да се забележат спътниците ѝ – галактиките джуджета M32 и M110.
Първата се намира на приблизително същото разстояние, около 2,5 милиона светлинни години, колкото и самата Андромеда, и изглежда като малко петънце до ядрото.
Втората, по-бледа, е разположена малко по-високо и се намира на около 2,7 милиона светлинни години от нас, тоест с 200 хиляди по-далеч.
Невероятно вълнуващо е да осъзнаеш, че тези мънички светлинки са отделни галактики на колосални разстояния. Само помнете: много телескопи обръщат или огледално отразяват изображението и страните може да изглеждат наопаки.
