Как да отслабнем със силата на мисълта

Учените са стигнали до извода, че излишното тегло може да се свали и без строги диети, само с използването на мислителните способности. Необходимо е просто да знаеш как работи това, отбелязва BBC Future.

Докторът по психология Ерик Робинсън от Ливърпулския университет е разработил необичаен метод за загуба на тегло и твърди, че от него може да се възползва всеки от нас. Единственото, което е необходимо за това, е нашата памет.

Хората често си представят отслабването като неравна битка с излишните апетити на собствения си стомах, но психолозите клонят към мисълта, че съзнанието носи не по-малка отговорност за формирането на чувството на глад.

Освен това, смята Робинсън, ролята на мозъка в този процес е толкова голяма, че може да почувстваш насищане просто като си припомниш в подробности какво си ял последния път.

„Според редица изследвания върху апетита могат да влияят скрити психологически фактори, но повечето хора не знаят за това – казва той. – А това е много важно, като се отчита световната тенденция към затлъстяване.“

Как работи методът на Робинсън?

Експериментите от последно време, изучаващи влиянието на съзнанието върху апетита, отчасти са основани на наблюдения на хора, страдащи от антероградна амнезия – нарушена памет за събития, случили се след началото на заболяването.

Подобни болни могат например да влязат в продължителен увлекателен разговор с човек, с когото току-що са се запознали, но след 20 минути да забравят за разговора и дори да не познаят събеседника си. „Само 20 минути по-късно те вече не помнят какво се е случило с тях“, казва Робинсън.

Забравената храна

Същото се случва с тези болни при хранене. В изследване участвали бивш музикант и бивш банкер. Двамата страдали от антероградна амнезия след заразяване с херпесна инфекция, която увредила хипокампалната формация – част от темпоралния лоб на мозъка, отговорна за съхраняването на нови спомени.

Първо на доброволците дали по чиния сандвичи и складкиши и ги помолили да ядат, докато се наситят. След това им взели чините, а след 15 минути им ги върнали отново пълни. Здравият доброволец не искал повече да яде, но двамата страдащи от амнезия с удоволствие се подкрепили още веднъж.

„Такива пациенти забравят, че вече са яли, и след известно време им предложат закуска, те отново ще хапнат“, казва Глин Фамфрийз от Оксфордския университет, която провела експеримента.

Независимо от лошата памет двамата участници с амнезия все пак имали някакво подобие на спомени за току-що изяденото. Във втората част от експеримента им дали да изберат между оризов пудинг, чипс и шоколад, а след известно време отново им предложили същите продукти.

На повечето обикновени хора е присъщ стремежът за разнообразие на вкусовите усещания, затова те не избират едно и също два пъти поред – този феномен е известен като сензорно-специфично насищане.

Забележително е, че двамата болни от амнезия също проявили по-малък интерес към продукта, който избрали първия път – макар и да не могли да си спомнят, че скоро са го яли. Очевидно те те изпитвали проблем с обработката на сензорната информация – просто мозъкът им не бил в състояние да формира ясни, осъзнати спомени за процеса на прием на храна. В отсъствието на такъв спомен те като преди чувствали глад дори с пълен стомах.

Изглежда, здравият мозък трябва да забелязва какво хапва неговият стопанин. Но скорошни изследвания потвърждават, че мозъкът лесно може да се излъже. Джеф Бранстром от Бристолския университет направил хитър експеримент.

На доброволци била предложена проста задача – да хапнат супа. Те не знаели, че в паницата е монтирана тръбичка, преминаваща през масата, през която Бранстром може незабележимо да долива супа на някои от доброволците в процеса на хранене.

Така някои от участниците в експеримента изяли повече, отколкото им изглеждало. Наблюдението на доброволците продължило два дни – както станало ясно, количеството храна, която те изяли след супата, много повече зависело от това дали те оценявали обема на своята паница като голям, или малък, преди да пристъпят към хранене, отколкото от реалните обеми супа, с които ги нахранил Брансторм.

Всички тези факти опровергават теорията, че за чувството за глад отговарят изключително хормоните на стомаха. „Това не означава, че стомахът тук няма роля, но ролята на когнитивната дейност във формирането на апетита досега сериозно се недооценяваше“, казва Бранстром. А в определени обстоятелства нашите мисли могат да имат и решаващо значение.

Пренебрегването на това може да доведе до негативни последствия в нашето забързано време. Подхапването на работното място е станало повсеместно явление, а докато вечерят, мнозина от нас гледат телевизия или са заети със своите смартфони.

Всички тези разсейващи фактори притъпяват паметта за изяденото. Например в един от експериментите Бранстром накарал доброволците по време на обяд с едната си ръка да се занимават с хранене, а с другата да редят пасианси. След това те трудно си спомняли какво точно са яли, а после през деня постоянно подхапвали.

Да се храниш с чувство

Именно поради тази причина учените изследват възможността да усилят спомените за храната на ниво сензорно възприятие. Робинсън наскоро опитал да постигне при доброволците състояние на „осъзнато хранене“. Той пуснал на група пълни жени, заети с поглъщането на сандвичи с шунка, триминутен запис, призоваващ ги напълно да се съсредоточат върху чувствата, получавани от вида, вкуса и мириса на храната.

Контролната група доброволци се хранела под акомпанимент на мелодично кукаща кукувица. Както и очаквал Робинсън, жените, които слушали аудиозаписа, впоследствие дали по-пълно описание на изяденото, а по време на следващото хранене след три часа употребили с 30% по-малко калории.

Такъв метод далеч не приляга на всички желаещи да отслабнат, но Робинсън има и няколко алтернативни идеи. Както свидетелстват резултатите от един от експериментите му, ако човек се помоли да си припомни какво е ял последния път, неговият апетит като цяло намалява, намалява и вероятността от преяждане.

На помощ може да дойде и въображението – американски учени са открили, че ако си представим в най-малки подробности блюдо, което ни се иска да хапнем, може да си внушим, че вече сме го изяли наистина. В този случай също се притъпява чувството за глад.

Робинсън сега работи над създаването на мобилно приложение, което ще напомня на собственика си в продължение на два дни за необходимостта да си спомни какво е ял от сутринта. Впрочем, признава ученият, проверката действително ли манипулациите с паметта са ефективни за отслабване, ще може да стане в хода на мащабно клинично изследване.

Освен това Робинсън подозира, че мнозина могат да сметнат метода му за прекалено уморителен – особено ако човек на диета слуша аудиозапис по време на всяко хранене.

Радващото е, че методът на „осъзнатото хранене“ не намалява чувственото удоволствие от процеса. Напротив – доброволците се наслаждават на възможността напълно да оценят разнообразието от усещания, които предизвиква храната. „Кой е казал, че да се наслаждаваш на храната, е нещо лошо“, казва Робинсън.

Ако паметта наистина може да се използва за притъпяване на чувството на глад, в бъдеще хората, страдащи от наднормено тегло, ще имат привлекателна алтернатива на строгите диети – програма за отслабване, усилваща удоволствието от храната.