Как да се отървем от натрапчивите мелодии
Учените от Западния вашингтонски университет са измислили начин, с който можем бързо да се отървем от натрапчивите мелодии. На мнозина от нас често се случва определена песен или мелодия да ни „засяда” в главата и да ни свири няколко дни поред, като дори не ни оставя да спим. Изходът от тази ситуация бил много прост – за да напусне тази мелодия главата ни, е необходимо да се зачетем в интересна книга или да решим няколко анаграми.
Изследователите провели редица експерименти, за да изяснят механизма на „засядането” на мелодията в дългосрочната памет. Както съобщава The Daily Telegraph, изследването се провеждало с участието на няколко десетки души. Доброволците решавали различни главоблъсканици под звуците на песни на „Бийтълс”, Лейди Гага и Бионсе. Оказало се, че натрапчивите мелодии най ни помагат при анаграми с пет букви. Популярното судоку също е ефективно, но ако е прекалено сложно, целият ефект се губи. Натрапчивите мелодии обаче нямат същия ефект в преминаването на лабиринти, нарисувани на хартия. Според учените важното е всеки да намери задача, която да му е по силите – не прекалено лесна, но не и прекалено трудна.
Авторите на изследването са убедени, че цялата тайна е в решаването на нетрадиционни задачи. Точно те правят мозъка на човека по-невъзприемчив към натрапчивите мелодии.
„Ако сте заети в умствен процес, това ограничава риска да прихванете натрапчива мелодия – отбелязва психологът Айра Хайман от Западния вашингтонски университет, автор на изследването. – Някои действия може да се правят автоматично, например когато караме кола или ходим пеша. В такъв случай се използват не всичките ни когнитивни способности, което оставя голяма възможност за включване на „вътрешното проиграване”.
Освен начина да се отървем от натрапчивите мелодии учените са обяснили и защо най-често запомняме припевите на песните, а не куплетите. Според специалистите припевът се повтаря няколко пъти, освен това втория и третия куплет най-често изобщо не го знаем. Следователно запомняме песента като нещо незавършено, а човешкият мозък се връща към незавършените мисли отново и отново.