Как да видим четвъртото измерение: Преди 45 години Карл Сейгън даде гениално обяснение

В свят, ограничен до три измерения, представянето на четвърто е невероятно трудно, особено за неподготвения читател.
Но един гениален учен намира начин да покаже на хората скрития свят, използвайки обикновена ябълка.
Човешкият ум е устроен да възприема само три измерения: височина, ширина и дълбочина.
Представянето на четвърто измерение изглежда непосилна задача, тъй като мозъкът ни е ограничен от физическия свят около нас.
Но какво, ако съществува измерение, което просто не виждаме?
Тук на помощ идва легендарният популяризатор на науката Карл Сейгън.
Известен със своите изследвания на Космоса, Сейгън притежава уникален дар – да разкрива сложни научни теории чрез прости истории и ярки аналогии.
Той може да превърне и най-сложната концепция в увлекателно приключение за ума.
В търсене на четвъртото измерение
Често времето е наричано четвъртото измерение. Това е логично: за да се определи положението на даден обект във Вселената, са необходими три координати в пространството и една във времето.
Но съществува и друго, по-теоретично разбиране – пространство, в което и четирите измерения са пространствени. Именно тази концепция е толкова трудна за разбиране.
Сейгън започва своето обяснение с проста аналогия.
Той ни предлага да си представим двуизмерен свят – Плоскост, чиито жители нямат представа за понятията „нагоре“ или „надолу“.
Когато през този плосък свят премине триизмерен обект, например ябълка, неговите жители виждат само странен феномен.
Те не виждат ябълката в нейната цялост. Те наблюдават само точката на допир, която се появява, когато ябълката пресича техния свят.
Докато обектът се движи, тази точка може да променя формата си, да се разделя на няколко части или да изчезва.
За жителя на Плоскостта това е необяснимо явление, набор от променливи форми, които не могат да бъдат обяснени в неговия свят.
От ябълката до хиперкуба
Същата логика, отбелязва Сейгън, важи и за нас, когато се опитваме да си представим четвъртото измерение.
Ние сме като онези жители на Плоскостта.
Умът ни не може да обхване нещо извън нашите три измерения. Но можем да видим неговия „отпечатък“ в нашия свят.
За демонстрация ученият използва тесеракт – четириизмерен хиперкуб.
Не можем да видим истински тесеракт, но можем да наблюдаваме неговата триизмерна проекция, точно както жителите на Плоскостта са виждали само двуизмерната следа от ябълката.
Тази проекция изглежда като сложен, сякаш вложен в себе си куб. Това е само сянка, опит на нашия мозък да възпроизведе нещо много по-сложно.
Истината отвъд достижимото
Работата на Сейгън не е просто интересен научен трик. Изучаването на измерения, които лежат извън нашия непосредствен опит, е ключът към разбирането на фундаменталните закони на Вселената.
Много явления във физиката, като например черните дупки или изкривяването на пространство-времето, не могат да бъдат адекватно описани само в три измерения.
Карл Сейгън не само развенчава мита за недостъпността на сложните концепции. Той показва, че най-добрият път към разбирането е ясното обяснение, ярката метафора и увлекателната история.
Неговият урок за четвъртото измерение остава блестящ пример за това как може да се говори за най-сложните неща на прост език, пише upworthy.com.