Как котешкият зомби паразит управлява човешкия мозък

Паразитът по домашните котки – токсоплазма, който често заразява техните стопани, манипулира поведението на животните и дори на човека, управлявайки нивото на глутамат – важна сигнална молекула, която се обменя от мозъчните клетки, става ясно от статия, публикувана в изданието PLoS Pathogens.

„Не бива много да се вълнуваме – живеем с тези паразити от дълго време. Токсоплазмата не иска да ни убие и да загуби своя „дом“. За да се избегне инфекция, е достатъчно добре да се изпича месото и грижливо да се измиват ръцете и зеленчуците. Бременните жени на свой ред не бива да пипат с ръце контейнера с котешката тоалетна и да сменят нейното съдържание“, казва Ема Уилсън (Emma Wilson) от Калифорнийския университет в Ривърсайд (САЩ).

Токсоплазмата (Toxoplasma gondii) е вътреклетъчен паразит, който обикновено живее в стомаха на домашните котки. Широкото разпространение на този патоген сред домашните любимци и техните собственици накарало учените да му обърнат внимание.

Оказва се, че токсоплазмата е способна да променя поведението на гостоприемника, предизвиквайки необратими изменения в работата на мозъка, които правят мишките „безстрашни“ при вида и заплахата от котките, а хората – да проявяват необясними пристъпи на ярост.

Уилсън и колегите ѝ са разкрили как вероятно токсоплазмата успява да промени поведението на своя гостоприемник и да манипулира работата на неговия мозък, като наблюдавали какви изменения настъпвали в мозъка на мишки при зараза с токсоплазмоза.

Както се оказало, след проникване на токсоплазмата в невроните значително се променя тяхното взаимодействие и се обменят молекули глутамат – аминокиселини, играещи ролята на един от главните химични преносители на информация между нервните клетки.

Обикновено, колкото е повече това вещество в междуклетъчната среда, толкова по-активно ще „общуват“ мозъчните клетки, и повишаването на неговата концентрация може да доведе до изключително негативни последствия – възпаление и смърт на невроните.

Съдейки по наблюденията на живота на мишките, токсоплазмозата води по все още неизвестни причини до изключване на гена GLT-1 и свързаната с него „система за почистване“ на излишните молекули глутамат в така наречените астроцити – клетки, които заобикалят невроните и ги защитават от инфекции и увреждания.

В резултат глутаматът започва да се натрупва в мозъка, което може да предизвиква тези изменения в поведението, които се асоциират с присъствието на токсоплазма в тялото на мишките и човека.

„За първи път успяхме да установим, че заразата с токсоплазмоза води до нарушения в работата на едно от ключовите сигнални вещества в мозъка. Това откритие сочи, че представата за сравнително спокойния и неопасен за организма характер на хроничната зараза с Toxoplasma gondii се явява некоректна. Необходимо е да се разбират риска и опасностите, които носят подобни изменения в химията на мозъка“, заключава Уилсън.