Как работи обратната психология?

Или защо детето ви си изяжда зеленчуците само ако му кажете, че не може.

Има добри новини за отчаяни родители, които се опитват да накарат детето си да си изяде зеленчуците (или да си ляга, или да си изчисти стаята): учените твърдят, че обратната психология може да дава резултат.
Обратната психология е част от феномен в психологията, наречен „реактивно съпротивление“, казва Джеф Грийнбърг, професор по социална психология от Университета в Аризона.

Идеята на реактивното съпротивление е, че хората са дълбоко мотивирани да пазят свободата си, обяснява Грийнбърг. Когато хората усещат заплаха за свободата си – например, ако решат, че някой се опитва да отнеме правото им на свободен избор – те реагират срещу тази заплаха.

По същество обратната психология се възползва от това реактивно съпротивление на човека, казва професор Грийнбърг.

Когато използвате обратна психология върху някого, вие поставяте под заплаха неговото възприятие за свобода. Заплашите ли свободата, за него изглежда много по-привлекателна опцията да упражни тази свобода, твърди Грийнбърг.

Вземете например едно дете, което не иска да си изяде броколито. Ако родителят каже „не може да ядеш броколи“, изяждането му автоматично става една идея по-привлекателно, твърди Грийнбърг. Така вече, въпреки че детето от самото начало не го е искало, се чувства свободно да избира. Ако отнемете избора му, броколито става привлекателно, казва той.

Грийнбърг все пак подчертава, че използването на обратна психология не винаги работи. По-вероятно е да сработи при хора, при които вероятността за реактивно съпротивление е по-голяма. Личности, които са по-раздразнителни, упорити и емоционални са по – склонни към реактивно съпротивление.
Има и някои данни, които показват, че мъжете са по-склонни към реактивно съпротивление от жените, добавя Грийнбърг.

В детството има фази, в които децата са по-склонни към реактивно съпротивление. Между 2 и 4 години например малчуганите са по-емоционални и по-склонни към непослушание, така че и употребата на обратна психология може да е по-успешна. След четвъртата година децата вече са по-социализирани и по-малко склонни към „изблици на темперамент“ и тогава вече са по-малко податливи на обратна психология, казва професорът от Университета в Аризона.

Друг класически пример може да бъде отнесен към юношеството. Повечето тийнейджъри се бунтуват срещу родителите си и се поддават на обратна психология, казва Грийнбърг. Това е период, в който децата са склонни да правят точно обратното на това, което казват родителите им.

Трябва да имате предвид обаче, че колкото по-големи са децата или хората, върху които прилагате обратна психология, толкова по-голяма е вероятността те да прозрат намеренията ви. Ако се опитвате да приложите метода върху възрастен човек, той може да реши да „отвърне на удара“. Ще реагира на опита ви да го манипулирате и накрая ще завършите с „обратна обратна психология“, добавя Грийнбърг.

По принцип няма причина обратната психология да не работи и при възрастни хора, просто трябва да го правите много майсторски, завършва Грийнбърг.