Как времето променя облика на хората и страните

XIV век е бил за Европа време на велики сътресения. Но не става дума за войни, макар че и те не са били малко. Именно това столетие е избрала природата, за да измени условията на живота, към които са привикнали хората. И последствията от тези промени станали наистина глобални.

Словосъчетанието „ледников период“ по неволя предизвиква пред вътрешното зрение образи на мамути и пещерни хора в животински кожи. Но става дума далеч не за това. Природният катаклизъм, получил названието „малък ледников период“, се е случил в Европа сравнително скоро – той е продължил от XIV до началото на XIX век.

За това време се сменили няколко фази от неговото развитие и всеки път нашите предци са го усещали върху гърба си. Но най-сурово изпитание за тях било самото начало – когато в първата половина на XIV век студ връхлетял европейските гори и равнини, за което те не били готови.

Изучавайки средновековни източници, историците отдавна са стигнали до извода, че XIII век е бил най-благоприятен за живота на човека. В Англия, Шотландия и Северна Германия отглеждали овощни градини и дори лозя. И виното, приготвено от лозята, отглеждани на склоновете на шотландските гори, твърдят, почти не отстъпвало на испанското и италианското.

Земеделците събирали щедри реколти, а складовете и хамбарите се пръскали от запаси. Но около 1310 година дошъл краят на цялото това благоденствие.

Дъждовете, донесли глад

По всяка вероятност причина за катаклизмите е било забавяне на течението Гълфстрийм – главният доставчик на топлина в Европа. Макар че учените посочват и други причини – например колебанията на слънчевата активност или засилената вулканична активност, тъй като изхвърлената от вулканите пепел е пречила на слънчевата топлина да достига Земята.

Трудно е да се установи точната причина – за събитията от тези години ние знаем само по достигнали до нас разкази. Точни данни, да не говорим за измервания (например на температурите на въздуха), просто не съществуват.

1311 малко се отличава от предишните. И европейците, привикнали на мек климат, изобщо не били готови за това, че следващите четири години ще се окажат прекалено щедри на заредили се студени дъждове. Резултатът не ги оставил да чакат дълго – реколтите гинели по цяла Европа.

Впрочем климатичният кризис бил глобален – бедата достигнала до най-отдалечени кътчета. В Италия през зимата снегът станал обичайна гледка, за която преди само били чували. А в руските летописи се среща споменаването за редица „дъжделиви години“, след които реколтите рязко намалели.

Ударът по селското стопанство веднага се отразил и на качеството на живот. Първата половина на XIV век била ознаменувана от масов глад и много болести. Съответно трудът на селяните станал по-тежък. Феодалите и земевладелците изобщо не искали да слушат оправдания за лошото време. Те искали да живеят както преди и както са живели техните бащи и деди в благословения XIII век.

Учените смятат, че именно в това време се е засилила експлоатацията на селяните, което периодично водело до въстания. Земята просто не можела да дава толкова, че да изхранва всички нуждаещи се, а и да удовлетворява неутолимата жажда на феодалите.

Разразил се Великият глад от 1315–1317 г., отнел живота на няколко милиона души. По оценки на специалисти в европейските градове за това време измряла около една четвърт от населението. Ужасна напаст поразила цяла Северна Европа – от Англия до Полша. Незасегнати останали само земите на юг от Алпите и Източна Полша. Там земята можела да ражда достатъчно дори в новите, влошени условия.

В историческите хроники от това време се разказват доста ужасяващи подробности. В градовете, където секнал притокът на продукти от селата, царели болести и мародерства, понякога стигащи до канибализъм. Призивите на църквата към съхранение на човешкия облик в тези тежки условия бил приеман на сериозно от малцина.

Гладът бушувал две години, но недостигът на продоволствия в Северна Европа се усещал чак до 1322–1325 г. Преживелите Великия глад хора имали много малко надежди, че в бъдеще могат да живеят по-добре. Европа се потопила в мрачно очакване на още по-лошо. И това лошо не закъсняло да дойде.

Черната смърт

Глобалните екологични изменения засегнали и територията на Азия. Докато Европа буквално изгнивала под студените дъждове, Китай бил поразен от суша и нашествие на скакалци. А през 1333 г. там също започнали унищожителни за реколтата проливни дъждове, съпровождани от урагани. Смята се, че това е предизвикало масова миграция на гризачи, които се стремели да се озоват по-близо до домовете на хората. Лошата храна, голямото струпване и нехигиеничните условия довели до възникването на епидемии. А сновящите наоколо гризачи станали преносители на смъртоносни зарази.

Смята се, че около 1320 г. в района на пустинята Гоби започнала епидемия от чума. Скоро тя поразила Китай, Индия и Златната орда, отнемайки живота на хиляди и хиляди хора. Гризачите пренасяли заразата от човек на човек, а търговските кервани и кораби – от град на град.

През 1347 г. генуезки кораби донесли чумата във Византия и Близкия изток, след това и в Европа. По това време повечето страни вече преживели няколко епидемии. Навсякъде на талази идвали проказа, едра шарка и други напасти. Организмът на хората бил отслабен, затова Черната смърт, както скоро кръстили тази епидемия, събрала богата „жътва“.

Към 1348–1349 тя стигнала до северните граници, поразявайки Шотландия, Скандинавия и Ирландия. А след това се придвижила на изток. През 1350 г. чумата опустошила много полски градове, а през 1352-ра в някои малки руски градове след мора не останал нито един оцелял.

Смята се, че от Черната смърт е загинала една трета от населението на Европа. В някои региони (например, в Англия) това число стигнало до 50%.

Преживялата страшния глад и опустошителната епидемия Европа окончателно се преобразила. Вече не била тази, както през XIII век и по-рано. Неслучайно Стогодишната война между Англия и Франция от 1337 до 1453 г. била много по-жестока от войните преди нея. Понякога казват, че тази война е завършила рицарската епоха – вече не се воювало така красиво и благородно, а доста по-жестоко и ефективно.

През XV век времето се умилостивило и настъпило временно затопляне. Но времето така или иначе вече никога не било предишното. Европейците забравили за дългата топла есен, която не се отличавала много от летата през X–XIII век. Сега „златната есен“ настъпвала вече през септември. През XVI век станало още по-топло и хората започнали дори да си спомнят що е то „безснежна зима“.