Каква е причината за пролетните самоубийства?

Според статистиката пикът на самоубийствата не е през зимата, а през пролетта. Но защо е така?

Дали поради тежко понасяна социална активност, която нараства към пролетта? Или поради възпаление, което пролетно време може да обостри депресията?

Статистиката твърди, че през 2010 година в САЩ са извършени 38 364 самоубийства. Сред възможните причини за смърт суицидът заема десето място, ако се разглеждат всички възрастови групи, и се повишава на една трета, ако се отчитат само младите хора на възраст от 15 до 24 години.

Като се вземе предвид, така да се каже, разпространението на явлението, става ясно защо самоубийствата се ползват с повишен интерес сред учените – психолози, социолози, невробиолози и т.н.

С изучаването на самоубийствата и техните причини се разкриват доста любопитни факти. Например, макар че мислите за суицид посещават по-често жените, до печалния финал стигат повече мъже – в САЩ 79% от случаите на самоубийства са сред мъже. И ако повечето представители на силния пол предпочитат да разчистят сметките си с живота с огнестрелно оръжие, то жените избират смъртоносно отравяне.

Но най-любопитното, което може да се открие в статистиката на самоубийствата, е явното несъответствие на някои разпространени митове. Смята се например, че „най-самоубийственото“ време от годината е зимата, че зимният студ и тъмнина провокират симптомите на депресия и т.н. Освен това зимните коледно-новогодишни празници също са свързани с лоши мисли – по това време едни се веселят, а други правят годишна равносметка в пълна самота…

Статистиката не отрича сезонните пикове на самоубийствата, но най-често те се случват не през зимата, а през пролетта. През зимата, колкото и да е парадоксално, честотата на самоубийствата спада до минимум. И това е забелязано за първи път в края на XIX век.

По-нататъшните изследвания само потвърдили закономерността: през 1995 година в Social Science & Medicine е публикувано изследване, в което се сравнява месечната статистика на самоубийствата в различни страни, предимно в Северното полукълбо. Оказва се, че максималната честота на суицид се пада през май, а един от минимумите се фиксира през февруари.

През 1997 година подобно изследване е засегнало обитателите на Южното полукълбо и картината се оказала подобна – в Южна Африка например пикът на самоубийствата се пада през пролетта на Южното полукълбо, както и през септември и октомври.

Как се обяснява това „пролетно изостряне“? Някои от учените смятат, че причината е в климатичните промени. През зимата човек може и да мисли за самоубийство, но не е в състояние да предприеме реални действия, тъй като депресията е задълбочена от безволие.

През пролетта организмът се „пълни“ с енергия от топлината и светлината, появяват се и сили за реализиране на суицидните желания, които са се натрупали през зимата. От друга страна, сезонната смяна на климата може да влияе на социално-психологическите нагласи.

С настъпването на пролетта социалните контакти стават интензивни, но тези, които имат проблеми с въпросните контакти, още по-силно усещат своята отчужденост. Има и такъв вариант – хората не могат психологически да се справят с чуждата социална активност, която ги засипва след социално неактивната зима.

Тези обяснения може да се нарекат „сезонно-социални“ и някои данни говорят в тяхна полза. През 1995 година е установено, че в аграрните страни сезонността на самоубийствата е изразена по-силно, отколкото в индустриалните. Социалният живот е свързан тясно с труда, производството – с колегите в работата общуваме дори повече, отколкото с близките.

В аграрните страни социалният живот, свързан с труда, се активизира през пролетта; в индустриалните държави, в които производството не зависи толкова силно от климатичните цикли, амплитудите в социално-трудовата активност са видимо изгладени. От друга страна, в индустриалните страни суицидът има своите сезонни пикове, които се падат през есента, и това може да е свързано например с началото на учебната година (и отново с принуда за скок в социалната активност).

По косвен начин в полза на „сезонно-суицидната“ хипотеза говорят резултатите, публикувани през 2004 година в Psychiatry Research. В тази работа са анализирани данните за самоубийствата в 50 места за лишаване от свобода в Австрия. Там не е открита сезонност в статистиката и обяснението може да е, че интензивността на социалния живот в затворите през зимата и лятото е на едно и също ниво.

Но има и други, физиологични обяснения на сезонността на самоубийствата. Привържениците на такива хипотези за всичко обвиняват възпаленията. Психоневрологичните разстройства, включително депресията, се съпровождат с възпалителна реакция на имунитета. Учените отдавна знаят за това и някои експериментални методи за диагностика и лечение на депресията се основават на откриването на маркери на възпалението и неговото потискане.

Ролята на възпаленията в развитието на депресията се потвърждават и по опитен път. Когато на мишки били давани стимулатори на възпаленията, при тях поведението се променяло – животните преставали да си обръщат внимание, ставали по-малко социални, не се интересували от възнаграждението, което биха могли да получат за изпълнение на задачата.

Точно по същия начин депресията се явява страничен ефект от препарати, стимулиращи имунитета за борба с дадени патогени. Накрая, през 2012 година в университета на Мичиган (САЩ) е установено, че в гръбначномозъчната течност на хората, склонни към самоубийство, има прекалено много хинолинова киселина, която също има отношение към възпалението.

Накратко казано, депресията и възпалението са свързани помежду си. Но какво отношение има възпалението към пролетта? Ето един от отчетите: всичко опира до замърсяването на въздуха и прашеца от цъфтящите растения.

Миналата година в сп. BMJ Open се появи статия, в която се обсъжда връзката между пролетното повишение на концентрацията на прашец във въздуха и статистиката на самоубийствата – ако количеството на прашеца нараства да речем до 30–100 зърна в кубически метър въздух, то броят на самоубийствата се повишава с 13,2%.

От друга страна, през 2010 година канадски изследователи публикували в Environmental Health Insights резултати, според които изобщо всякакво замърсяване на въздуха води след себе си влошаване на статистиката за суицид.

Замърсителите провокират имунната система: алергията от прашеца също е възпаление. Сезонното повишаване на прашеца може да провокира нарастването на самоубийствата, но връзката между едното и другото все пак не е потвърдена.

Така или иначе, още сега много антидепресанти се предписват в комплекс с противовъзпалителни препарати, за да могат вторите да засилят действието на първите.

LiveScience