Можем ли да вярваме на научните данни?

Изразите „учените доказаха” и „според научни данни” станаха обществени – в изобилие се използват по време на спорове на екологични, медицински и социални теми. Те се употребяват с голям апломб, сякаш доказват виновност на подсъдим. След като има такива данни, то следва незабавно да се пристъпи към действие. Само че малцина знаят при какви обстоятелства са получени те и за какво всъщност свидетелстват.

Научните данни са резултат от изследвания, за които обикновено се изразходват много време и търпение. Всички те имат определени качества и трябва да преминат определени етапи, които сега ще засегнем.

Обективност и безпристрастност

Учените имат нужда от средства, за да заплатят за лабораторното оборудване, полевите изследвания и материалите, да не говорим за заработката на всички, въвлечени в проекта. А парите, естествено, не се появяват от въздуха дори при квантовите физици.

Повечето учени са принудени постоянно да търсят средства за провеждане на изследвания. Те може да се вземат от различни места – може да помогнат държавни структури, академични и други научноизследователски институции, организации с нестопанска цел и дори отраслови обединения. В заявката трябва да се обоснове научната ценност на проекта и неговото значение за обществеността или да се укаже съответствие на интересите на организациите спонсори.

Основно средствата се разпределят уж справедливо. Но когато организация подкрепя с пари научноизследователски проект, който може да й донесе комерсиална изгода, едва ли можем да се съгласим с изводите на такова изследване, ако други учени, несвързани с дадената организация, са получили различни резултати.

Обоснованост и точност

Преди да се докаже нещо, е необходимо да се съберат данни, които – и това е изключително важно – отразяват реалното положение на нещата. За това е необходимо да се спазват съответните методи за събиране и анализ на данните и да има убеденост, че са спазени правилата за безопасност ведно с етичния кодекс.

В някои случаи може да е от полза особен контрол – например при изпитването на ново лекарство или пестициди. Става дума за организация, паралелна на експеримента, с противоположни условия, за да може да се гарантира: наблюдаваният ефект е предизвикан от приема на дадения препарат или разпръснатите средства срещу селскостопански вредители, а не от нещо друго.

В идеалния случай експериментите следва да се провеждат в естествени условия, тоест в средата, където изучаваните процеси обикновено се случват. Понякога е невъзможно да се стори това, затова се налага стриктно да се отчитат всички фактори на средата при лабораторни изследвания или да се съвместяват едните с другите. С определени уговорки лабораторните изследвания са способни прекрасно да заменят полевите.

Мнение на колеги

Това е най-важният момент. Само след успешно преодоляване на този етап може да се каже „учените доказаха” и „според научни данни”. Изследователят е длъжен да представи своите данни, резултати и изводи във формата на доклад на научна конференция или статия в рецензирано списание. Те трябва да се обсъдят от други специалисти в съответната област – само те имат квалификацията, която позволява да се оцени обосноваността на методите и достоверността на изводите от резултатите, получени с помощта на тези методи.

По същите причини притежателите на „Оскари” и победителите в кинофестивалите се избират от професионалисти в киноиндустрията.

Процесът на проверка на качествата на изследването отнема доста време – от момента на изпращането на ръкописа в списанието до публикацията минават от шест месеца до година, а понякога и повече.

Ако трябва да се вземе наистина важно решение, което ще повлияе на живота на много хора, е необходимо да се проведат множество изследвания, за да могат учените след това да съпоставят своите данни и да стигнат до единно мнение, буквално като съдебни заседатели.

Научен консенсус

Разбира се, никога не се случва така, че всички да се съгласят с всичко, особено ако въпросът е сложен и засяга интересите на различни социални групи. Понякога е трудно да се споразумеят дори за това какво да има днес за вечеря. Ето защо, ако някои учени не са съгласни с повечето, не става дума за аргумент в полза на това, че болшинството греши. „Оскарите” не се дават на актьори, получили най-малко гласове на журито, нали?

Интерпретация

Повечето от нас разбират за това, че учените нещо са доказали, от медии, политици, колумнисти. Обикновено ние не проверяваме тези факти, тоест не си купуваме списание, в което е публикувана обсъждана научна статия, не даваме пари за интернет достъп до текстове, не четем работата дори ако тя е изложена за всеки.

Освен това често тези, които ни съобщават за откритието, не дават препратка към статията в мрежата, а понякога не споменават нито името на списанието, нито имената на учените. И това е доста тъжно, тъй като тези научни данни понякога засягат най-важни за нас въпроси, определят живота ни, променят света около нас.

Източник: The Conversation