Какво всъщност обитава Черно море под 200-метровата граница

Черно море е топло и умерено солено, но е сравнително трудно за обитаване, затова е и бедно на флора и фауна. Знаете ли защо? Защото в дълбините има течен сероводород, който не може да излезе на повърхността.

Има места места, на които метанът и сероводородът все пак успяват периодично да си пробият път към повърхността и тогава настъпват така наречените замръзвания: морето изхвърля мъртва риба.

Обикновено рибите и делфините успешно избягват опасните зони, те не се спускат на дълбочина по-голяма от от 100-200 метра, защото там е невъзможно да се оцелее.

Голяма част от това, което някога е растяло по бреговете на Черноморския басейн (когато Черно море е било плитко езеро), е било отнесено по време на образуването морето, когато водите са нахлули през Босфора. Образувала се е тиня на дъното.

Под 200-метровата граница в Черно море започва безжизнен мрак, тишина и празнота. Почти безжизнено е.

Зоната на сероводорода е затворена за тези, които дишат кислород, тъй като в тази зона няма кислород. Но на границата на кислородните и сероводородните зони живеят бактерии, които окисляват сероводорода, както и археобактерии, които окисляват метана.

А на дъното на Черно море живеят сапротрофни бактерии, които участват в разграждането на органичната материя и отделянето на сероводород.

Бактериите може да не са интелигентни същества, но те все още са живи. Това е една от основните форми на живот на Земята. Те са се появили преди около 4 милиарда години.

Бактериите могат да се движат, да общуват и да имат такова свойство като раздразнителност, тоест реагират на промени в околната среда, могат да се отдалечат от това, което е опасно за тях, стремейки се към това, което е приятно.

Според някои легенди дъното на Черно море край Крим се обитава от чудовище, известно като Карадагския дракон – дълго 25 метра, с четири крака и люспи…

Историите обикновено са на местни жители, които разказват за странните си срещи.

Един от очевидците, дал интервю за местен вестник, съобщава че ширината на челюстта на дракона е била приблизително 1 м, а разстоянието от един зъб до друг е било 4 см. Свидетели разказват, че коремната кухина на открит мъртъв делфин е била просто откъсната от тялото чак до гръбначния стълб заедно с ребрената дъга. Очевидно е, че нито човек, нито представител на морската фауна могат да направят това. Дори гигантска акула вероятно не би могла да направи това.

Карадагският дракон, или както го наричат ​​още Черноморският дракон, отдавна вълнува умовете, карайки хората да гадаят за неговата природа.

Още през 1921 г. местен вестник съобщава за гигантски гущер, който е нападнал жена, събираща миди, и само благодарение на силните си писъци тя е успяла да избяга.

Най-интересното е, че подобно водно чудовище – змия е било виждано и в наши дни. Очевидци дори са го заснели! Изследователят и пътешественик Анатолий Таврически е сигурен, че в Черно море живее праисторическо влечуго, успяло да оцелее през ледниковия период!

Засега обаче този събран на Неси остава в сянката на анонимността – никой не е успял да направи ясни снимки.