Кехлибар, открит в амазонските гори на Еквадор, съдържа съкровищница от добре запазени фосили на оси, мушици, мухи, бръмбари и други насекоми.

Откритието дава поглед към екосистема от периода Креда в Южна Америка, кипяща от живот преди 112 млн години, епохата на динозаврите.

Кехлибарът е вкаменена дървесна смола.

Понякога в него се откриват биоинклузии – животни, растения и гъби, които са попаднали в лепкавата субстанция, преди тя да се втвърди и в крайна сметка да се фосилизира.

Парчетата, открити от изследователи в кариера близо до град Арчидона в еквадорската провинция Напо, съдържат биоинклузии на насекоми и дори част от паяжина.

В близост до тях са намерени и фосилизирани растителни останки в седиментни скали.

Почти всички големи находища на кехлибар, открити досега, са били в Северното полукълбо.

Откритието в Еквадор най-голямото находище на кехлибар от епохата на динозаврите, намирано до момента в Южна Америка.

Регионът е бил част от Гондвана. Обширен древен континент, който впоследствие се е разпаднал на Южна Америка, Африка, Антарктида, Австралия, Арабския полуостров и Индийския субконтинент.

„Откриването на ново находище с такава важност на древния континент Гондвана предоставя изключително ценна информация за регион, за който досега имахме малко данни за организмите, които са го обитавали“, заявява палеоентомологът Шавие Делклос от университета в Барселона.

Изследването е публикувано в списание Communications Earth & Environment, пише Ройтерс.

Според изследователите, откритите в кехлибара насекоми включват мушици – както хапещи, така и нехапещи видове, листни въшки, оси, ручейници и бръмбари.

Въз основа на познанията за екологията на подобни насекоми, които живеят днес, тези, открити в кехлибара, дават представа за екосистемата, която са обитавали, твърди палеоентомологът Моника Солорсано Кремер от Изследователския институт „Зенкенберг“, Германия.

Хапещите мушици най-вероятно са се хранили с кръвта на динозаврите, които са бродили из региона по онова време.

„Кехлибарът на практика запазва екзоскелетите на малки организми от миналото. Запазването на тези външни структури е толкова отлично, че под микроскоп те могат да изглеждат като току-що умрели организми, въпреки че са на милиони години“, каза Делклос.

„Смолата е лепкава и се произвежда от дърветата, за да блокира патогени, така че улавя всичко, което живее върху или около дървото.

След като бъде изложена на въздух, смолата се полимеризира и втвърдява. След това, ако бъде заровена в безкислородна среда за милиони години, тя се превръща в кехлибар.

Организмите без минерализирани скелети са рядкост във фосилните записи. Но кехлибарът запазва много от тях в изключително състояние“, добавя Делклос.

Фосилите датират от важен преходен период във флората на Земята.

Тогава цъфтящите растения са започнали да доминират. Фосилизираните останки от растения разкриват част от флората на мястото по онова време.

Фосилите показват, че цъфтящите растения са съставлявали около 37% от флората.

Цъфтящите растения, наричани покритосеменни, днес са най-голямата и разнообразна растителна група. Съставляват около 80% от растенията в света.

Те образуват цветове и семената им се намират в плодове. За първи път се появяват през периода Креда, последната глава от епохата на динозаврите.

Техните най-близки роднини са голосеменните. Група, която ги е предшествала на Земята и включва иглолистни и някои други видове.

Откритието на фосилите в Еквадор „отваря прозорец към това как се е осъществил преходът от гори с голосеменни растения към днешните гори, доминирани от покритосеменни“, казва Делклос.