Климатът на ранния Марс: Животът е бил възможен

Преди 3–4 милиарда години вулканите на Марс са изхвърляли огромни количества газове, съдържащи сяра.
Според нови изследвания обаче това не е бил серен диоксид, както се смяташе досега, а сероводород и серен хексафлуорид.
Това са значително по-силни парникови газове и е напълно възможно да са създали на планетата климат, подходящ за съществуването на живот, пише phys.org.
Серосъдържащите газове и ранният климат на Марс
Въпреки че климатът на ранния Марс остава отворен въпрос, ново проучване предполага, че атмосферата му може да е била благоприятна за живот.
Причината за това е вулканичната дейност.
Използвайки данни от състава на марсиански метеорити, изследователите са провели над 40 компютърни симулации с различни температури, концентрации и химични състави.
Целта е била да се оцени колко въглеродни, азотни и серни газове са могли да бъдат изхвърлени на повърхността на ранния Марс.
Вместо високите концентрации на серен диоксид (SO₂), които предвиждаха предишните климатични модели, техните изследвания показват нещо различно.
Вулканичната активност на Марс преди около 3–4 милиарда години може да е довела до високи концентрации на редица химически „редуцирани“ и изключително реактивни форми на сярата.
Сред тях са сероводород (H₂S), дисяра (S₂) и вероятно серен хексафлуорид (SF₆) – изключително мощен парников газ.
Според главния автор Лусия Белино, докторант в училището по геонауки „Джаксън“ към Тексаския университет, това би могло да доведе до уникална среда на Марс, благоприятна за определени форми на живот.
Наличието на „редуцирана сяра“ може да е предизвикало мъглива среда, което е довело до образуването на парникови газове като SF₆, задържащи топлина и течна вода.
По този начин биха могли да се създадат хидротермални системи, поддържащи разнообразен микробен живот.
Ролята на сярата в химичните процеси на древния Марс
Предишни изследвания на Марс са проучвали как освобождаването на газове на повърхността, често в резултат на вулканични изригвания, е могло да повлияе на атмосферата на планетата.
Настоящото проучване обаче моделира как сярата се е променяла в хода на геоложките процеси. Включително как се е отделяла от други минерали, докато е била част от магмените слоеве под повърхността на планетата.
Това е важно, тъй като дава по-реалистична представа за химичното състояние на газа преди освобождаването му на повърхността, където той може да е формирал ранните климатични условия на Марс.
Проучването също така показва, че сярата вероятно често е променяла формите си.
Докато марсианските метеорити имат висока концентрация на „редуцирана сяра“, повърхността на Марс съдържа сяра, химически свързана с кислород.
„Това показва, че кръговратът на сярата – преминаването ѝ в различни форми – може да е бил доминиращ процес на ранния Марс“, казва Белино.
Миналата година, докато екипът е работил по своите изследвания, НАСА прави откритие, което изглежда потвърждава резултатите им.
Марсоходът Curiosity обръща и разбива скала, откривайки елементарна сяра.
Въпреки че Марс е известен с богатството си на серни минерали, това е първият случай, в който минералът е открит в чистата си форма, несвързан с кислород.
Това се превръща в едно от потвържденията за правилността на хипотезите на изследователския екип.
Бъдещо моделиране на климата
В следващите етапи от работата си екипът ще използва своите компютърни симулации, за да изследва и други процеси, необходими за поддържането на живот на Марс.
Сред тях са източникът на вода на ранния Марс. Както и отговор на въпроса дали вулканичната активност е могла да осигури голям резервоар с вода на повърхността на планетата.
Експертите се стремят да разберат дали редуцираните форми на сяра са могли да служат като източник на храна за микроби в ранния климат, наподобяващ хидротермалните системи на Земята.
Марс е далеч от Слънцето и днес температурата му обикновено е ниска – средно -62°C.
Белино се надява, че експертите по моделиране на климата ще могат да използват изследванията, за да предскажат колко топъл е могъл да бъде ранният климат на Марс и, ако е имало микроби, колко дълго са могли да съществуват в по-топлата атмосфера.