Успехът на бъдеща многогодишна мисия до Марс може да зависи не само от надеждността на техниката, но и от правилната комбинация от характери на членовете на екипажа.

Американски учени анализираха как различните личностни черти влияят на нивото на стрес и съвместната работа в условия на изолация.

Оказва се, че екипи с по-разнообразен набор от психологически характеристики проявяват по-голяма устойчивост на стрес.

Изследователи от Технологичния институт „Стивънс“ в Ню Джърси са използвали компютърна симулация, за да проучат как комбинацията от доминиращи личностни черти в екипажа влияе на нивото на стрес, психологическото здраве и качеството на екипната работа.

Според изчисленията пилотиран полет до Марс ще отнеме най-малко три години. Вземат се предвид оптималните прозорци за изстрелване и завръщане, както и времето за работа на самата планета.

През целия този период астронавтите ще трябва да живеят и работят в ограничени пространства. С минимално уединение и изключително високо професионално натоварване.

От тях ще се изисква да поддържат професионализъм, открита комуникация и спокойствие в общуването с колегите си.

За да симулират идеалния състав на екипаж за 500-дневна експедиция до Марс и да разберат с какви проблеми ще се сблъскат астронавтите на Червената планета, авторите на изследването Исер Пеня и Хао Чен създават виртуални персонажи.

Те са надарени със способността самостоятелно да вземат решения и да взаимодействат помежду си.

Моделът включва пет основни личностни черти, известни в психологията

А именно: откритост, добросъвестност, невротизъм, екстравертност и доброжелателност.

Тези черти са разпределени между виртуални астронавти, изпълняващи различни роли като лекар, пилот и инженер.

Изследователите проследяват взаимодействията между отделните „участници“ с определени черти на характера и роли в общата среда. Това им позволява да измерят съвкупното им влияние върху екипажа като цяло.

Симулацията показва, че екипажи със смесени типове личности постоянно демонстрират по-балансирани показатели. И си сътрудничат по-добре с колегите си в сравнение с хомогенните екипи.

Според авторите това предполага, че разнообразието от личностни качества и умения помага за поддържане на стабилността на екипа при продължителни натоварвания.

Най-ниско ниво на стрес е наблюдавано при персонажи с високи показатели за добросъвестност и ниско ниво на невротизъм.

В същото време изследователите отбелязват, че техният модел има определени ограничения.

Например, личностните черти на участниците в симулацията са статични и не отчитат потенциалната способност на реалните хора да се адаптират към ситуацията, да съзряват психологически и да променят характера си с течение на времето.

Пеня и Чен се надяват, че по-нататъшното усъвършенстване на модела, и по-специално разработването на особеностите на междуличностните отношения под въздействието на стрес, ще позволи още по-добър анализ на състава на космическите екипажи.

Подобни експерименти са провеждани и с участието на реални хор. В Русия през 2007-2011 г. се проведе изследването „МАРС-500“. Тогава доброволци прекараха 14, 105 и 520 дни в условия на изолация.

Изследванията в тази насока продължиха в рамките на проекта SIRIUS: по време на четири експеримента участниците бяха поставени в затворени помещения, имитиращи космически полет, за 17, 120, 240 и 365 дни.

Предишният едногодишен експеримент приключи през ноември 2024 г.

Резултатите от изследването на специалистите от Технологичния институт „Стивънс“ в Ню Джърсиса публикувани в списание PLOS One.