Кого са полагали в гробовете на вампирите?

Погребалните практики от Средновековието се оказаха по-сложни от съвременните митове.

Гробове на „вампири“ се откриват по цяла Европа и България също се прочу с тях. Това може да са погребения с отрязана глава или с приковано с камъни тяло, а може да са просто останки, обърнати с лицето надолу.

Любопитно е, но първоначалната интерпретация на всички подобни погребения като „гробове на вампири“ била предложена дори не от професионални учени, а просто от работници, трудили се на една от разкопките.

Интересът към всичко загадъчно и ровенето в миналото са извършили своето – далеч не безспорната версия намерила място в научните работи и медиите. Lenta.ru съвместно с полски историци решила да изпита силата на тази хипотеза, а ние ще я допълним с нашенските си „вампири“.

В световната преса и дори в сериозни научни списания периодично се появяват публикации за това как археолозите откриват все нови и нови гробове на вампири. През 2009 година италианските криминалисти обявили за вампир жена, чийто череп бил открит с тухла в зъбите в Лацарето Нуово (Венеция) сред починали по време на чумната епидемия през XVI век.

През 2011 година като вампири (едва ли не най-древните в Европа) били наречени двама мъже от погребение от IX век в Килтешин (Ирландия). Камъните в устата, според археолозите, не би трябвало да им позволяват да стават от гробовете и да вредят на живите същества.

Но най-често гробове на вампири се откриват на територията на Полша – от Западна Померания до подкарпатието и от Краков до Гданск. Възможно е страхът пред вампирите да е започнал да се разпространява из Европа от славянския фолклор и в Полша вампирите да са преследвани повече, отколкото на други места (или поне както вярвали техните жертви).

Новото поколение полски учени предлага друга, не по-малко любопитна хипотеза – многобройните гробове на „вампири“ са възниквали поради методологични грешки и догадки на археолозите от ХХ век, които с лекота приписвали всяко необичайно погребение на кръвопийците.

Авторите на статия в сп. World Archeology създали типология на странните гробове и разгледали най-различни варианти за тяхното възникване – от некадърност на гробарите до показни екзекуции на престъпници.

Живи и мъртви

Изясняването на реалния статут на магьосници, вещици, върколаци и вампири остава един от най-интригуващите въпроси в историята и антропологията. Досега не е ясно съществували ли са те в действителност (като хора, съзнателно практикуващи забранени магически обреди), или просто са били болни невинни хора, жертви на фобии и психози на роднини и съседи.

Достатъчно е да си спомним масовия лов на вещици из различни страни, чиито жертви са станали хиляди хора.

Този вампиризъм може да се обясни с рядко генетично заболяване на кръвта (порфирия), чиито симптоми се вписват в облика на класическия вампир. На болните е противопоказана слънчевата светлина, кожата около устните и венците изсъхва, от което зъбите се оголват, порфиринът се натрупва по зъбите, оцветявайки ги в червено.

Но каквито и да са били вещиците и вампирите в действителност, тяхното съществуване е било безспорен факт от психологията и духовния живот на хората от Средновековието, които на свой ред са влияли на материалния живот. Реконструирането на истинските събития от историята и техните психологически мотиви се извършва от учените включително по такива обекти като гробовете.

В Средновековието по земите на славяните, както и в други части на Европа, църквата с ожесточение се е борила с езическите погребални обичаи. Славяните са поставяли в гробовете ценни вещи, които ще послужат на покойника в задгробния живот. По време на нощни бдения над починалите те изпълнявали песнопения заклинания, съпровождани от ритуални танци.

Свещениците се отнасяли изключително негативно към това – според християнското учение душата на човека се отправяла в рая или ада, към Бог, а не в особен „свят на мъртвите“, закъдето според обикновения народ трябвало да осигури с магически обреди безопасен преход, за да не вреди покойникът на живите.

Но дори с разпространението на християнството сред европейците (включително славяните) се съхранило разделението на мъртъвците на „чисти“, починали от естествена смърт, и „нечисти“ – в тази категория можело да влизат самоубийци, удавници, екзекутирани, иноверци, вещици и некръстени бебета. Такива покойници се погребвали зад църковната ограда, на кръстопът или по друг необичаен начин, тъй като се страхували да не се върнат и да навредят на света на живите.

Непоносимата лекота на интерпретациите

През 1957 г. историкът Бонифаций Зилонка публикувал статия с описание на необичайните погребения в Куявия (Северна Полша) – жени, заровени с лицата надолу, и обезглавени мъже (черепът бил откриван между краката).

Един от работниците на разкопките решил, че пред него е гроб на вещици, и ученият се съгласил с тази версия. С лека ръка интерпретацията на неизвестния работник влязла в научно обращение.

През 60-те – 90-те години археолозите описвали десетки подобни погребения, но не се стремили да размишляват за техните причини. Накратко споменавали, че така са погребвани опасни мъртъвци, за да не се връщат от оня сват, което станало догма.

В същото време историците нямат доказателства, че славяните от Ранното средновековие са вярвали в „живите мъртъвци“. От 70-те години всички странни погребения започнали да се наричат „антивампирски“.

Чак през XXI век археолозите, обединили усилия с историците медиевисти, започнали да обръщат нужното внимание на социалния и юридическия контекст на погребенията – правната култура на Средновековието, изучаването на конкретни оръдия за екзекуции и главното – текстове (летописи и разкази за съд и екзекуции на престъпници).

Авторите на статията в World Archeology не дават окончателна и безспорна интерпретация на странните погребения от X–XIII век, а предлагат на колеги и читатели заедно с тях да помислят върху това кой, как и защо може да е погребан в тях.

Мерки за сигурност, грешки и престъпления

Първите известни атипични погребения на територията на Полша датират от Х век. Преди това западните славяни изгаряли мъртъвците, а по кремираните останки е невъзможно да се открият странности в съдбата на покойниците. Археолозите описват три основни типа аномални погребения – покойникът лежи с лице надолу, той е обезглавен, върху трупа лежат камъни.

Погребението с лице надолу се срещало из цяла ранносредновековна Европа – при англосаксонците, скандинавците и славяните. В Полша е добре известно погребение на млада жена от Гвяздово (Западна Полша), открито още през 1937 г. Тя била погребана по очи, с главата на юг, с обърнато на запад лице. В гроба имало три пръстена от олово, бронзови и сребърни пръстени и железен нож в кожена кания.

Изобилието от ценности в съчетание с необичайния начин на разположение на покойната озадачили археолозите. Във фолклора първите указания за такова отношение с мъртъвци се среща през XVI век, като се споменава силезиец, който през 1674 г. след смъртта си се превърнал в демон, пиещ кръв.

Местният свещеник наредил да се разкопае гробът и да се обърне покойникът с лице надолу, но на следващата нощ той отново станал от гроба и пребил до смърт своя син. Едва когато отрязали главата на трупа, той престанал да притеснява общината.

Впрочем, напомнят археолозите, от толкова живописни източници от ново време можем да забравим за това, че в Средновековието с глава надолу са погребвани хора, с които приживе се е случило нещо срамно и които буквално не са могли да гледат другите в очите.

Така например е погребан френският крал Пипин Къси. По идентичен начин се постъпвало, за да се спаси покойникът от уроки. Накрая, не бива да се пренебрегват и гробарите, които набързо предавали покойниците на земята.

Тоест страхът пред това покойникът да се върне от оня свят да пие кръвта на живите, не е най-вероятната причина за погребването с лице надолу.

Обезглавените трупове на територията на Полша се намират много често – това са и черепи без скелети, и скелети без черепи, и гробове, в които черепът е погребван повторно. Например в Дембчино (Западна Померания) са открити останки на 50-годишна жена без глава. Нейният череп вероятно е изваден от гроба и е закопан с лице надолу в съседство.

В Калдусе (Куявия) открили двоен гроб – мъж, който, съдейки по белезите на прешлените, бил обезглавен, а жената до него била със счупени ключици.

Разбира се, обезглавяването във фолклора и дори в писмени източници се описва като една от най-важните мерки, които не позволяват на опасния мъртвец да стане от гроба.

Но както пишат учените, тук има и по-тривиални обяснения – престъпниците често били обезглавявани. В много гробове върху черепите има характерни отверстия, направени от остър инструмент – вероятно главите първо са окачвани на колове и стълбове.

Така в Средновековието едновременно са наказвали престъпници и са плашели тези, които могат да последват техния пример. Дори дървеният кол в гроба, по данни на стратиграфията, не е бил оръдие за борба с вампири, а средство за плашене на народа – набучвали на него глава, а после я забивали в земята на върха на хълма, където се намирало гробището (погребение във Волин, Западна Померания).

Накрая, гробовете с камъни – в Полша такива са намерени повече от двадесет, датирани от X–XIII век. В такива гробове обикновено на мястото на черепа са откривани камъни или върху различни части от тялото на покойния. Пребиване с камъни е било наказанието за магьосничество, пишат скандинавски източници, но полските текстове мълчат по този въпрос.

Напълно е възможно камъните да са имали за цел да не пускат мъртъвците от гробовете, но има и по-прозаична версия – камъкът да е задържал обърнатата настрани глава на покойника, карайки го да „гледа“ на изток (така са изисквали християнските погребални обичаи). Всичко може да се обясни още по-просто – камъните може да са защитавали гробовете от крадци и диви животни.

И България се прочу с вампири

България също се прочу с „вампири“ – от Перперикон, Созопол, Велико Търново, а проф. Николай Овчаров казва по този въпрос: „България стана по-известна с вампирите, отколкото с някои гол на Христо Стоичков.“

Интересното при вампирите е вярването защо човек би се трансформирал след смъртта си. Макар че това е езически обичай в него има част и от християнството. Например, смята се, че вампирясване би се получило, ако човек не бъде погребан по християнски или според народното поверие това са „умрели не по реда си хора“.

Ритуалите срещу вампири са се практикували в тъмните векове на османското робство, когато християнството добива домашен характер. Най-често гробове с отклонения са намирани в планинските и полупланинските райони – Бельова черква, Сунгурларе.

Освен с острие, обичаят има и други варианти: посипване на жарава върху гърдите на покойника, връзване на крайниците, натрупване на камъни върху самия труп, опалване на гроба преди полагането на трупа. Тези неща не стават тайно посред нощ, това са народни обичаи, описани от големия български етнограф Христо Вакарелски.

Според него тези ритуали са се правели след смъртта на покойника от роднините му против неговото вампирясване. Но не защото той е бил лош, а защото се е вярвало, че ако не се изпълнят, той ще вампиряса до 40-ия ден.

По християнски обичай със запалена свещ и преливане с червено вино археологът проф. Николай Овчаров и екипът му са препогребали костите на открития великотърновски „вампир“.

В гроба му археолозите открили следи от жарава, а самите кости били приковани към земята с железни скоби.

Според народните вярвания този ритуал е т.нар. второ погребение и се прави не по-рано от 7 години след смъртта на човека. Смисълът му е да се провери дали мерките, взети при първото погребение, са свършили своята работа.

Няколко са белезите, по които може да се научи какво се е случило, обяснява проф. Овчаров. „Основното нещо е да се види какъв е цветът на костите. Ако са бели или жълти, значи обредите против вампирясване са минали добре и всичко е наред – мъртвецът е станал „правилен мъртвец“.

Вторият белег, по който се съди дали ритуалът против вампирясване при погребението е правилен, е дали са останали неизтлели части от плътта или дрехите. Ако тялото е изтляло напълно, значи земята го е приела, ако ли не – мерките не са дали желаните резултати.

Това обаче не е нищо повече от една езическа отживелица, както сам я нарича проф. Овчаров.

Страх и митове

Историята на гробовете на „вампири“, тяхната популярност в научния свят, а след това и в медиите, говори за това колко често на хората е присъщо да търсят източника на собствените си страхове и любимите си митове в миналото. В същия дух е и търсенето на изображения на извънземни в скални рисунки и храмови фрески.

Хората от Средновековието са живели труден живот и са имали много собствени страхове – от глад и болести, от рицари и разбойници, от дявола и ада, от урочасване и проклятие, от вещици и кръвопийци.

Преходът към оня свят бил една от точките, където се фокусирали тези страхове, а също и средствата за борба с тях. Едва наскоро учените започнали да разбират, че обръщането на съвременните представи към миналото не само изкривява историята, но и дава къде по-бедна картина на миналото, отколкото то е било в действителност.