Колебанията на земното ядро влияят на продължителността на деня

Периодичните колебания на земното ядро на всеки 5,9 години леко променят продължителността на денонощието, твърди ново изследване.

Ричард Холм от Ливърпулския университет и колегите му измерили колебанията в продължителността на деня от 1969 година – от момента, когато науката започнала да регистрира геомагнитни вибрации, тоест леки колебания на земното ядро спрямо планетата като цяло. Оттогава те са били десет.

Тези колебания, предизвиквани от неясни все още причини, протичат вътре в самото земно ядро и се предават във външните слоеве на Земята, когато се натрупа определен ъглов момент.

За да изяснят влияе ли фактът на предаването на момента върху продължителността на деня, учените изключили всички други видове колебания, забавящи или ускоряващи въртенето на планетата. Към тях спадат освен известното приливно забавяне на Земята от Луната, топенето на ледниците и тяхното преместване по сушата, но и мощните океански течения и дори стратосферните въздушни потоци.

Макар че съвместното им влияние обикновено не превишава милисекунда на година, отчитайки масата на планетата, това означава огромна енергия. Отделянето им от геомагнитните вибрации се оказало не толкова проста задача.

След като накрая получили изчистени данни по продължителността на денонощното въртене, учените наложили върху тях датите на колебанията на земното ядро. Силната зависимост, сочеща, че всяко от тях е променяло продължителността на денонощието, била очевидна, твърдят учените.

Насреща им обаче веднага се появили опоненти, които смятат, че действително значимо изменение е показало колебанието през 2003 г., а останалите събития от такъв род не са така убедителни.

Всяко колебание средно измества продължителността на деня с 0,1 милисекунда. Нищожно значение, нали, въпреки че след милиард години вероятно няма да ни се струва така. Но става въпрос за друго. Колебанията ни информират за поведението на земното ядро. Например по-нататъшният им анализ е способен да подобри разбирането ни за това как ядрото и мантията обменят ъглови моменти, смята Ричард Холм.

Отчет за изследването е публикуван в сп. Nature.

Източник: LiveScience