Дори пулсарите бъгват – колко често става това

Пулсарите, свръхбързо въртящи се неутронни звезди, понякога изпитват внезапни промени в ритъма си на въртене, известни като бъг („глитч“).

Наблюденията на пулсара PSR J0922+0638 показват, че тези бъгове могат да се случват многократно в рамките на десетилетия.

Пулсарите се считат за едни от най-точните часовници във Вселената.

Тези неутронни звезди могат да се въртят хиляди, дори десетки хиляди пъти в секунда. Продължителността на всеки оборот се повтаря с невероятна прецизност в продължение на години. Въпреки това, дори тези космически хронометри понякога дават дефект.

Бъговете представляват кратковременни нарушения в цикъла на пулсациите.

Макар и да са с продължителност от милионни части от секундата, те са значителни събития, съпроводени с освобождаването на огромно количество енергия.

Отдавна е известно, че бъговете са сравнително често срещано явление при пулсарите.

Трудността се състои в определянето на интервала между два бъга – дали става въпрос за седмици, години или хилядолетия.

Ново изследване, базирано на данни от радиотелескопите Наншан в Китай и MeerKAT в Южна Африка, хвърля светлина върху този въпрос.

В продължение на 22 години двата телескопа са наблюдавали пулсара PSR J0922+0638, събирайки данни за всички бъгове, които е претърпял.

Резултатите показват, че за този период пулсарът е претърпял над десет бъга, средно по един на всеки 550 дни, или приблизително година и половина, като глитчовете са се случвали сравнително редовно.

Това потвърждава, че бъговете са често явление дори за отделен пулсар.

Откритието повдига въпроси за механизмите, които ги причиняват.

Учените са забелязали, че освен бъгове, пулсарът претърпява и по-бавни и по-слаби цикли на забавяне и ускоряване на въртенето.

Възможно е механизмът на бъговете да е свързан с цикличността на магнитното поле на PSR J0922+0638.

Друго обяснение може да е наличието на екзотична свръхтечност от фундаментални частици в ядрото на пулсара.

Движението на тази течност би могло да промени скоростта на въртене на звездата, а промяната в посоката ѝ – да предизвика бъг.

Учените все още не разбират напълно причините за бъговете или процесите в недрата на пулсарите.

Ясно е обаче, че двете явления са свързани и само чрез щателни наблюдения мистерията може да бъде разгадана.