Колко опасно е да се роди в Космоса?

Идеята за междупланетни мисии и евентуалното продължение на човешкия род в Космоса е обект на оживени дискусии в научните среди.

Професор Арун Вивиан Холдън от университета в Лийдс, Великобритания, се е заел с изследване на възможността за зачеване, бременност и раждане в суровите условия на космическото пространство.

В публикация в списание Experimental Physiology, Холдън анализира влиянието на екстремните условия – безтегловност и радиация – върху десетте физиологични етапа на бременността, от зачеването до раждането и последващото развитие на детето.

Според него, забременяването и износването на плода са възможни, но крият сериозни рискове за здравето на майката и детето.

На Земята около две трети от ембрионите не оцеляват до раждане (често преди жената да разбере, че е бременна).

В Космоса този риск е още по-висок, поради микрогравитацията и радиацията.

Микрогравитацията не е толкова опасна, колкото радиацията.

Тя не би попречила на зачеването и имплантирането на ембриона, а евентуалното ѝ въздействие върху плода би било индиректно.

Радиацията, особено космическите лъчи, представлява много по-сериозна заплаха.

На Земята сме защитени от тях, но в Космоса те могат да причинят непоправими вреди. В първите седмици ембрионът е особено уязвим, тъй като тогава се формират клетките и тъканите му.

Радиацията може да наруши тези процеси и да доведе до смъртта на ембриона.

Опасността от радиация е налице и в по-късен етап, когато се е установило кръвообращение между майката и детето.

Космическите лъчи могат да увредят мускулите на матката, което може да предизвика контракции и преждевременно раждане.

На Земята този проблем е решим, но в космоса дори малки усложнения могат да бъдат фатални.

Самият процес на раждане в условията на микрогравитация е изключително сложен.

Майката, детето и течностите не остават на едно място, което е много рисковано. Холдън отбелязва: „Кръв, пот и сълзи не са единствените течности, отделяни по време на раждане: освен 500 милилитра кръв, ще има около 800 милилитра околоплодна течност и урина.“

Следродовият период също е предизвикателство. Развитието на детето, способността му да държи главата си и да пълзи, зависят от разбирането му за „горе“ и „долу“.

На Земята това се формира благодарение на гравитацията, но в Космоса ще има проблеми. Освен това, радиацията може да повлияе негативно на развитието на мозъка, паметта и когнитивните способности на детето.

Психологическото здраве на майката също е важен фактор.

Дългият престой в изолация може да доведе до проблеми като „кабинна треска“ (раздразнителност и безпокойство). Възможни са и конфликти между членовете на екипажа.

Според Холдън, бременността и раждането в Космоса са възможни, но процесът трябва да бъде стриктно контролиран.

Необходим е внимателен подбор на екипажа, детайлно планиране на мисията и ясно осъзнаване на рисковете.

„Докато не можем да защитим ембрионите от радиация, да предотвратим преждевременните раждания и да осигурим безопасно развитие на децата в условията на микрогравитация,“ казва Холдън, „космическата бременност остава високорисков експеримент, за който не сме готови.“

Лекари от НАСА съветват космическите туристи да се откажат от идеята за зачеване в Космоса, тъй като радиацията уврежда репродуктивното здраве и може да направи генетичния материал негоден за зачеване на здраво потомство само за едно денонощие.