Колкото по-мръсен въздух, толкова по-малко урагани

Мерките по очистване на въздуха не само са направили населението на Западна Европа и САЩ по-здраво, но е възможно да са допринесли за зачестяването на тропическите бури в Северния Атлантик, като се започне от средата на 90-те години на ХХ век.

Ново изследване показва, че количеството бури пада, когато замърсяването се повишава, и обратното. По-нататъшното затягане на контрола над аерозолите може да доведе до това в следващите няколко десетилетия броят на тропическите бури да достигне рекорден показател, опасява се Ник Данстоун от Центъра „Хадли” на Метеорологичното бюро на Великобритания.

Предишните изследвания не показали връзка между количеството на бурите и способността на аерозолите да охлаждат повърхността на планетата, като разсейват светлината. Аерозолите обаче може и да увеличават яркостта и времето на съществуване на ниските морски облаци. Когато Данстоун добавил този ефект в климатичните си модели, тези облаци охладили повърхността по-силно, отколкото се очаквало. Исторически този охлаждащ ефект се оказал най-съществен в Северния Атлантик – редом до източници на изхвърляне на аерозоли в САЩ и Европа.

Охлаждането в Северния Атлантик намалява количеството енергия, необходима за формирането на ураганите. То също движи възходящите и низходящите потоци въздух далече на юг, увеличавайки измененията на скоростта и посоката на вятъра в Атлантика, в резултат на което зараждащата се буря се развива, преди да успее да набере сили.

По такъв начин Данстоун все пак е открил връзка между измененията и обема на аерозолните емисии и образуването на тропически бури в Северния Атлантик.

Цикличността на тези бури е забелязана отдавна и е наречена Северноатлантическа мултидекадна осцилация. Смята се, че тя се управлява от естествени процеси, но Данстоун е забелязал нещо по-интересно.

През ХХ век аерозолните емисии са нараствали заедно с индустриализацията и са намалявали едновременно с икономическия спад. Тропическите бури на свой ред са зачестили през 30-50-те години и са станали по-редки от 60-те до средата на 90-те. Когато аерозолите били взети под контрол, ураганите се завърнали – през 1995 г. те са били 19, а през 2005-а – вече 28.

Според прогнозата на Данстоун нарастването на броя на бурите ще се увеличава още две десетилетия. След това глобалното затопляне ще намали тяхното количество, тъй като въздухът ще се нагрее и така ще намали разликата в температурите между повърхността на океана и атмосферата.

Влияят ли аерозолите върху силата на бурите, още не е ясно.

Подобни резултати са получили Габриел Веки и колегите му от Лабораторията по геофизическа хидродинамика към Националното управление на океанските и атмосферните изследвания в САЩ. Но за разлика от Данстоун, който смята, че само изменението на атмосферното ниво на аерозолите е достатъчно, за да се обяснят всички промени в количеството на бурите, Веки е на мнение, че глобалното затопляне и природните цикли също играят голяма роля.

Интересно е какви изводи може да направят от това любителите на геоинженерния подход към проблема за затоплянето. Как ще се отрази върху бурите изпомпването на аерозолите в стратосферата? Тропическите урагани се формират доста по-ниско. Освен това геоинженерите мислят глобално, а тук става дума за локален ефект.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geophysics.

Източник: NewScientist