Кометата G3 ATLAS, появяваща се веднъж на 160 хил. години, може да свети ярко като Венера
Последно: 9 януари 2025 г. в 16:41
Най-ярката комета от почти 20 години – кометата G3 ATLAS (C/2024) – се очаква да достигне своя пиков блясък в периода от края на тази седмица до началото на следващата седмица.
Единственият въпрос е: „Наистина ли ще можем да я видим?“
2024 G3 (ATLAS) беше забелязана за първи път на 5 април миналата година от Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (ATLAS), в изображения, получени с 0,5-метров (19,7-инчов) рефлекторен телескоп, разположен в Рио Уртадо, Чили.
В момента на откриването ѝ кометата беше на 407 милиона мили (655 милиона километра) от Земята и светеше с изключително слаб магнитуд от +19. Това е приблизително 158 000 пъти по-слабо от най-бледата звезда, видима с просто око.
Предварителната орбита за тази комета показва, че тя ще премине изключително близо – на по-малко от 9 милиона мили (14 милиона километра) от Слънцето в средата на януари 2025 г.
По първоначални изчисления G3 ATLAS е нова комета, идваща директно от облака на Оорт, огромен балон, съставен от безброй милиарди ледени обекти, обграждащи нашата Слънчева система, разположен може би на 10 трилиона мили (16 трилиона километра) от Слънцето.
Но след като орбитата на G3 ATLAS беше прецизирана, беше установено, че това всъщност е стара комета, направила поне един предишен близък подход до Слънцето, с орбитален период от приблизително 160 000 години, пише Space.
Това даде надежда, че след като е оцеляла при предишна близка среща със Слънцето, може да оцелее при предстоящото приближаване и евентуално да се появи на небосклона като ярка светлина.
За съжаление, към днешна дата, прогнозираният път на G3 ATLAS благоприятства само наблюдателите в южното полукълбо. На практика целият прогнозиран път на тази комета минава през съзвездия доста на юг от небесния екватор.
За тези в Северното полукълбо пътят на кометата през последния месец я преведе през южните съзвездия Лупус и Скорпион, а в момента тя се намира в Стрелец.
Това означава, че за наблюдателите на север от екватора кометата е била разположена твърде ниско на югоизточния хоризонт и постоянно затъмнена от сиянието на яркия утринен здрач.
