Космическите урагани – скритата заплаха

Изследване, публикувано в списание Space Weather, анализира данни от първия известен космически ураган, наблюдаван през 2014 г.

Тази скрита вихрова структура е била активна електродинамична буря, способна да предизвика реални и потенциално разрушителни ефекти.

„Космическият ураган се е формирал при много спокойни условия и ниска слънчева активност“, обяснява водещият автор на изследването Шън Лу от Шандунския университет в Китай.

Ураганът е бил засечен от метеорологичните спътници DMSP на Пентагона.

Представлявал е огромна спирала, центрирана над северния магнитен полюс, с извити „ръкави“ и тъмно „око“ в средата, което е светело слабо, но не е било обикновено полярно сияние.

Данните, събрани от два спътника, прелетели през бурята, разкриват впечатляваща картина.

А именно активна вихрова система в йоносферата на Земята, с бързи плазмени потоци, промени в плътността и възходящи електрически токове – подобно на обикновен ураган, но електромагнитен.

Наземни и спътникови данни показват фазови изкривявания на GPS сигнали, преминаващи през външните области на урагана.

Магнитометри в Гренландия са регистрирали резки локални промени в магнитното поле на Земята, сравними с тези при слаби магнитни бури.

Изненадващото е, че космическите урагани могат да се формират при неочаквани условия и спокойно космическо време.

Често те остават незабелязани от стандартните индекси за космическо време.

Изследването предполага, че енергията от слънчевия вятър прониква през магнитните „лопасти“ в задната част на магнитосферата на Земята.

Този процес, наречен магнитно присъединяване, насочва енергия към полярната зона, създавайки кръгови плазмени потоци и електрически токове, формиращи вихровата буря – космически ураган – точно над полюса.

Разбирането на подобни явления е от ключово значение, предвид нарастващата ни зависимост от стабилността на радиосигналите в Космоса.