Кой знае тайните на вашето тяло?

Сексуалният ви живот, болестите ви и дори способността на вашия организъм да произвежда потомство – новите технологии са готови да следят всичко.

Но някои от нас може да открият, че без да искат, са публикували за себе си повече, отколкото трябва.

Джеф започнал да прави секс в два часа през деня, при което е изгорил общо 347 килокалории. Това ни е известно, защото тези факти са били достъпни в интернет за всеки, макар да остава загадка дали самият той е знаел това.

Джеф имал на ръката си Fitbit – включена към интернет гривна, която измерва интензивността на тренировките, позволявайки на потребителя да следи колко калории е изгубил.

Така се получило, че през 2011 година тези данни се публикували на сайт, достъпен за търсачките, затова много потребители на гривната, отчитащи своя сексуален живот като физическо упражнение, открили, че светът вече е в час.

Компанията производител на Fitbit много бързо взела мерки, за да отстрани подобно изтичане, но произшествието послужило като куриозен намек, че данните за дейността на нашия организъм невинаги трябва да се поверяват на интернет – това може да има непредвидени последствия.

Днес най-разнообразни портативни устройства с медицинско предназначение следят колко тежите, какво ядете, колко способни сте за размножаване. И най-главното – голяма част от тази информация може да се сподели в социалните мрежи – с лекари, компании или дори с напълно непознати хора.

Нашата физическа активност все по-често се отразява във виртуалния свят. При това, че публикуването в мрежата на основните показатели на вашето състояние има редица преимущества, неизбежно възниква въпросът: колко тайни на вашия организъм сте готови да споделите?

Едни от първите хора, съединили всекидневната си дейност с интернет, бил Стив Ман. По право смятан за създател на първия действащ преносим компютър, той още през 80-те години разработил серия компютри-раници, оборудвани с видеокамери и дисплеи за главата. Дисплеят се поставял на едното око и бил предшественик на очилата Google Glass.

Към средата на 90-те Ман създал портативна безжична камера, която носел по 24 часа, седем дни в седмицата. По тази причина ден след ден транслирал в интернет своя живот и скоро преимуществата на използването на камери станали очевидни – заснетите от Ман кадри на катастрофа позволили да се идентифицира виновникът.

Новостите на Ман в голяма степен се отнасяли до взаимодействието с външния свят, но принципите на портативните технологии и регистрираните действия продължили пътя за устройства, които позволяват да се следи функционирането на организма и да се публикуват данните в интернет за всеобщо ползване.

Например такива устройства като фитнес гривните Fitbit и FuelBand на компанията Nike регистрират вашата физическа активност, а след това изпращат информацията по безжичната мрежа на сайт, където може да се следят изгорените калории. Някои от нас споделят подобни данни във Facebook или в други социални мрежи.

Доста потребители виждат полза в това и твърдят например, че то им помага да подобрят здравето и физическата си форма.

Безжичните медицински уреди съществено са опростили живота на много хора с хронични заболявания – например монитори за нивото на глюкоза в кръвта и кардиостимулатори позволяват на лекарите дистанционно да наблюдават пациентите.

Или да вземем например устройството, наречено DuoFertility, което се състои от кожен пластир (сензор) и безжичен монитор и позволява на специалистите от женската консултация дистанционно да определят най-подходящите за зачеване дни от цикъла, като препоръчва най-благоприятното време за това.

Мъдростта на тълпата и балансиране на границите

В бъдеще, както твърдят някои изследователи, ние ще започнем да споделяме със света още повече информация.

Авторите на статия в „Списание за медицински изследвания в интернет“ предсказват използването от пациентите на безжични медицински устройства и тракери за активност за така наречения краудсорсинг (получаване на необходими услуги, идеи или съдържание чрез привличане на онлайн общественост) на информация и диагнози, отнасящи се до техния организъм.

Впрочем това вече е факт с такива краудсорсингови диагностични сайтове като PatientsLikeMe и CrowMed, където хората могат анонимно да споделят своите симптоми. Сайтът PatientsLikeMe вече проверява възможността за интегриране на данни, получени от преносими и вградени медицински устройства.

Това е и бъдещето, в което, поднасяйки вътрешната работа на нашия организъм пред съда на интернет аудиторията, ние получаваме възможност да се докоснем до мъдростта на тълпата и да разгадаем загадката на своето неразположение.

И все пак пред нас може да стоят опасности – особено ако хората, без да съзнават това, започнат да разкриват повече сведения за себе си, отколкото им се иска. Кой трябва да има достъп до информацията за вашето тяло?

Например представете си възторга на медицинските застрахователни компании, когато техните клиенти започнат да качват – волно или неволно – сведения за работата на стомаха си, сексуалната си активност, навиците в храненето или употребата на наркотици.

Скачате ли с парашут? Колко червено месо сте изяли миналата седмица? Колко сексуални партньори сте имали? Въоръжени с тези знания, застрахователите или ще ви поискат повече, или просто ще ви откажат застраховка.

И действително, има основания за притеснения застрахователите да започнат да злоупотребяват с конфиденциална медицинска информация. Това е една от причините Националната служба за здравеопазване на Великобритания да реши да отложи плановете по създаване на системи за обмен на обобщени истории на болести на пациенти в онлайн база данни.

Има и още едно съображение: никой от нас не съществува в изолация. Например вашите гени са също гените на вашите братя, сестри и родители. Днес някои хора споделят своите генетични профили на генеалогични сайтове и форуми. При това съществува вероятност да споделите информация за някого, който не би искал да огласява такива данни.

„Търсенето на генетичното родословие безспорно може да е интересно… Но технологията е способна със същата лекота да разкрие неща, които хората не са склонни да споделят – изневери, донорство на сперма, осиновявания. Семейните тайни никога досега не са били толкова уязвими“, предупреждава специализираната на тема наука журналистка Вирджиния Хюз.

Интернет транслирането на случващото се с вашия организъм е неизбежно балансиране между риска да разкажете на света прекалено много за себе си и възможността да разберете за себе си нещо изключително полезно.

Не е изключено използването на тази технология да направи всички нас по-здрави и щастливи. Но ще ни се наложи да се примирим с това, че информацията за нашето тяло ще стане обществено достояние в доста по-голяма степен отпреди.

BBC Future