Коя селскостопанска култура е най-уязвима при престой в космоса

От всички основни култури пшеницата е най-устойчива на космическите условия. Това беше доказано от руски изследователи, които неотдавна са получили обратно семена, летяли в космоса.

Кирил Голохваст, директор на Сибирския федерален научен център по агробиотехнологии на Руската академия на науките, споделя пред журналисти, че преди близо две години проби от някои от най-популярните днешни култури, включително грах, рапица, нахут и модерната соя, са били доставени на Международната космическа станция.

Целта на експеримента е била да се провери доколко избраните от учените култури издържат на условията на дълъг космически полет и какъв процент от семената ще успеят да поникнат при завръщането си на Земята.

Оказало се, че семената на пшеницата са абсолютни шампиони.

Дори най-„взискателните“ сортове са показали степен на покълване от поне 80%, а за някои тази цифра е била 100%. Никоя друга култура не е демонстрирала същата устойчивост след 1,5 години в космоса.

Само рапицата, която намира приложение в кулинарията, козметологията, фармакологията и дори при производството на гориво, се доближава близо до тези показатели.

Освен всичко друго, рапицата служи като естествен подобрител на структурата на почвата, способен да извлича полезни за други растения минерали от нейните дълбини навън. Това може да се окаже жизненоважно на други планети.

Соята, която е известна с високия си добив на Земята, неочаквано е показала най-ниска кълняемост.

Въпреки факта, че тя е прекарала само 180 дни в космоса, условията там са оказали най-голямо влияние върху жизнеспособността на зърната.

Добрата новина е, че не са открити аномалии, причинени от космическата радиация, в нито една от растителните култури. Това означава, че консумацията им може да се счита за напълно безопасна, пише „ПроКосмос“.