През 1972 г. екип изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) създава статистически модел, който показва, че непрекъснатият стремеж към икономически растеж, без да се отчитат екологичните и социалните последици, може да доведе човечеството до крах в средата на XXI век.

Учените разработват 12 възможни сценария за бъдещето на човешкото общество.

Най-реалистичните от тях – тези, които най-добре съвпадали с тенденциите от онова време – предвиждали мрачно бъдеще: индустриалният растеж ще спре поради изчерпването на невъзобновяемите ресурси.

Това ще изисква все по-големи инвестиции в добива им, за сметка на други сфери, включително земеделието, което ще доведе до недостиг на храни.

Към това се добавят влошаването на околната среда и здравословните проблеми на населението.

В онези години прогнозите на MIT били посрещнати със скептицизъм и критики. Но с времето се оказало, че те са били изненадващо близо до реалността.

Решението да провери дали предсказанията се сбъдват взема Гая Херингтън, ръководител на отдела за устойчиво развитие и анализ на динамични системи в международната мрежа на одиторските компании KPMG.

Резултатите са публикувани в списание Yale Journal of Industrial Ecology.

За оценката Херингтън използва десет ключови показателя. Това са численост на населението, ниво на раждаемост и смъртност, индустриално производство, производство на храни, услуги, невъзобновяеми ресурси, замърсяване, благосъстояние на хората и екологичен отпечатък.

Съвременните данни показват, че човечеството не е променило посоката си.

То все още върви по път, който може да доведе до упадък.

Не всички актуализирани модели предвиждат катастрофален срив, но общата тенденция остава същата, както преди половин век.

Условията за живот на хората постепенно ще се влошават.

Снимка: iStock