Красотата на избора

Необходимо е да се научим да правим избор на реалност. Всеки си носи отговорността при избора на нова времева линия…

Как става това? Като вземате решения, като правите избори, но не въз основа на собствените си страхове, а избори, продиктувани от вдъхновение и чувство за свобода.

Повечето от вас сами сте си поставили сериозни задачи за изпълнение. Това означава, че повечето от вас, през тези няколко земни месеца, ще бъдат изправени пред сериозни решения и сериозни избори, от които ще зависи генерално изборът на времева линия, свързана с преминаването на Земята като планета, в една по-приемлива и подходяща за развитие реалност.

Всички вие сте избрали да преживявате момент на преход, което е просто израз на собственото ниво на развитие. Това е реалност с големите промени, които още не са се случили. Но докато няма истински избор, няма и проявление на тази реалност. За мнозина преживяването на подобна реалност ще се случва безкрайно дълго, толкова, че могат да се окажат хванати в капана на собственото си очакване, и в същото време, тъй като не избират самата промяна, тя може да не се случи.

Такъв катаклизъм би бил израз на вашия отказ да поемете отговорност за това, че имате силата да промените нещата и посоката. И да, това изисква определен кураж, защото свободата и това да поемеш отговорност вървят ръка за ръка. Това обаче не е отговорността, която сами си налагате и си мислите, че имате пред обществото, пред другите, пред близките.

Това е отговорността, която трябва да поемете за собственото си съществуване. При това, без да търсите сигурността на това да знаете предварително как точно ще се случи всичко, от вас се иска само да възнамерите промяната и да започнете да действате. Останалото ще дойде от само себе си.

Чистото намерение подрежда необходимите обстоятелства. Вие творите тази реалност, която е най-близка до истинските ви стремежи. Какво би станало, ако след като сте стигнали дотук, откажете да поемете отговорност и да направите своя избор за промяна? Какво би станало, ако откажете да приемете, че вие самите имате силата да творите собствената си реалност?

Няма кого да вините, но ще започнете да преживявате реалностите на своите страхове поради собствения си отказ да поемете инициативата. И да, това може да не се случи веднага, но колкото повече се опитвате да бягате, толкова по-голяма е вероятността собствените ви съмнения и страхове да ви застигнат, докато не решите да се изправите срещу тях, и докато не разберете, че те са напълно безпочвени и кухи.

При положение че вие сами избирате собствената си реалност, от какво има да се страхувате? Единствено от самите себе си. Вашите избори са от ключово значение за вас, живота ви и планетата, такава каквато сте решите тя да бъде за вас. Всеки нов избор е съпроводен с „магическо“ съчетание на обстоятелства. В момента в който го направите, сами ще се учудите колко лесно би могло да става всичко, без непременно предварително да знаете пътя.

В този контекст безсмислено е да се търси перфекционизъм, защото ние сме точно онова перфектно нещо, което е всеки един момент. Така когиталността самоосъществява себе си и Всичко, Което Е. То, Цялото е изградено от ВСИЧКИ възможни варианти, а не само от онези, които се харесват на ума.

Във всеки един момент ние сме перфектната репрезентация на дадена идея в конкретния отрязък. Всички други версии на вас и онова, което „можете да бъдете“ (от линейна гледна точка) – също съществуват СЕГА. Затова не е нужно да се страхуваме от положението, в което се намираме в даден момент. Нужно е да избираме. Всеки момент е единственият момент, който съществува. Осъзнайте и оценете неговото място.

В „следващия момент“ ще бъде различно, но никога няма да имаме „стария“ момент и затова е тъпо да го пропускаме. Следващият момент също е перфектен. Единствен и уникален!

Изпитвате отчаянието до крайния му предел? Хубаво! Насладете се на това, оценете го! Това е част от Всичко, Което Е, и щом съществува – от него има смисъл. Когиталността не създава излишни творения. Тя е Всичко, което Е! Затова бъдете себе си. Само филтрацията на несъвършеното Eго търси съвършенство. Свободното съзнание просто търси следващото преживяно проявление. Без значение какво е то. 

Илюзорните действия за механизма на линейния ум, на логиката и Егото са просто желание за контрол. Дори когато настъпва неговото предполагаемо пенсиониране и изборът на г-н Никой е времевия му калъф да спре да работи, дори тогава, продължава играта със себе си. Просто мисловния му модел не му позволява това да приключи. Всичко това се случва, за да осъзнаем, че не може да има НИКАКЪВ контрол.

Красотата на избора е да пуснеш контрола, като свободно търсиш следващото проявление, за да го преживееш! Всяко желание, всеки избор води до predestination (различно направление) – паралелна реалност, която сам си определил!

Това може да създава много реалности и той минава през всички възможни трагедии на човешкото преживяване само за една инкарнация. Ето защо най-ярко искрящият мотив във филма „Господин Никой“ си остава идеята, която се заключва в древната мъдрост: „Познай себе си”.

Всъщност „Господин Никой“ ни демонстрира вероятните последствия именно от многократното пренебрегване на тази житейска мъдрост. Кой живот е правилният? Всички!!!

Това е уроборос – змия, захапала опашката си – символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите. На всеки край съответства ново начало във вечно повторение. Приключването на даден път или процес означава ново начало.

Уроборосът е препратка и към затворения и циклично протичащ процес на преобразуване на мисловността в материя и обратно. Уроборосът е богат и многопластов медиатор на смисъл. Той е и полярност: „Познай себе си“ е толкова мощно, колкото и неговото постоянно отричане.

Именно това е Източникът, който опознава сам себе си от различни гледни точки, откривайки нови и нови свои проявления и аспекти. Затова е „Господин Никой“. Но едно е да преживееш историята си, друго е да я слушаш разказана за пръв път от собственото ти Аз като страничен наблюдател…

Така си и не си… самия Източник – той разказва на себе си собствената си история, която вече Е, но въпреки това я преживява отново, през нови очи, което създава нова перспектива. Преживяването на една паралелна реалност не е самата реалност, но е част от когиталността, от Всичко, Което Е…

Чрез всяко проявление Източникът си причинява всичко – и любов, и щастие, и безкрайна мъка и болка… Източникът играе сам със себе си всички възможни вероятности на изборите, които прави. Концепцията за „добро“ и „лошо“ се размива в духа на фракталната природа на филма.

Всяко проявление чрез избора „отново ражда себе си”. То е освободено от предци, защото си е и баща, и майка – няма начало и няма край, защото не се е раждало и не може да умре; съдържа най-доброто и от двете поляризирани полови проявления.

И наистина – ако се опитаме да отговорим на самите себе си, коя е първоначалната точка, която създава времевия парадокс във филма – няма да можем да отговорим. Защото цялата концепция е кръговрат. Точно както Източникът няма начало и край.

Концепцията за „начало“ и „край“ е продукт на дуалния ум. Те съществуват като концепции във Всичко, Което Е, но самото Всичко, Което Е, не е обект на тези концепции. Времето е идея, възникнала във Когиталността, но самата тя не е подвластна на концепцията за време. Именно това обезсилва въпроса: „Откъде произхожда Източникът?“

Източникът винаги е съществувал. Той няма произход. Идеята за „произход“ не е стремеж или причина и финалът на филма го показва недвусмислено. Невероятно. За да спре фрагментацията, трябва да има интеграция, която е безусловно приемане и любов. Това е и Пътят на самия Източник към себе си в наше лице. Да стигне до себе си и безусловната любов по всички възможни начини, чрез разгръщането на всички възможни съдби представени от безкрайните форми на съзнание из Творението, които обаче в крайна сметка са само Една-единствена форма.

На практика целият сюжет е история за това как Първичната частица взаимодейства с различни свои версии. Това неминуемо повдига въпроса за връзката с вътрешното ни същество и останалия свят в лицето на „другите“ като отражение на тази вътрешна връзка.

Това е отражение на аспекта, който когиталността преживява в проявленията си. Чрез безусловна любов. Защото когато идеите да преживяваш линейно време и да забравиш истинската си същност изпълнят своето предназначение – предстои интеграция… със себе си. Това е една пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за… всичко проявено в себе си…

Още за безкрайния кръговрат и преливане на всичко съществуващо 
ще откриете на семинари Когиталност – всичко, което Е!

Публикуваният материал представлява едно Един-Е-Ние между нашите разсъждения и изводи и творческите търсения на други хора, които вървят в същата посока. Тъй като в глобален план информацията е една, на практика сме убедени, че представяме едно и също нещо, пречупено през различни филтрации.