Краят на играта, или как ще завърши всичко
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24
Живеем в странно време, когато писатели, кинематографи и фантазьори буквално бликат фантазии на тема край на света.
Всъщност краят на Вселената няма да прилича на киносценарий с хепиенд: ако на Вселената ѝ е съдено да загине, хората просто ще бъдат изметени като песъчинка от плажа. Няма да можем да спрем този процес. И по-скоро дори няма да разберем какво се случва.
Разумно разрушение
Преди изобретяването на ядреното оръжие никой и можел да си помисли, че една бомба може да унищожи цял град. Но всичко се променило след атаката над Хирошима на 6 август 1945 година.
Wobblecraft/YouTube
Хората за първи път се сблъскали с технология с такава разрушителна сила. Това довело до появата на концепцията „разумно разрушение“ – един ден човекът ще направи или изобрети нещо такова, което ще унищожи Вселената.
Добра новина: всичките ни ядрени запаси не са достатъчни да разрушат Земята (но кой знае). От друга страна, кой е казал, че сме единствените разумни същества във Вселената.
Краят на играта
Една от най-шокиращите теории за нашата реалност се заключава в това, че животът е просто компютърна симулация. 
Според философа Ник Бостром от Оксфордския университет, тъй като компютрите постоянно се усъвършенстват, в даден момент ще развием толкова мощни изчислителни машини, че те ще могат сами да моделират виртуални светове.
Ако преди това някой не изключи програмата, в която моделите се явяваме самите ние… А ние дори няма да успеем да осъзнаем, че е дошъл краят на Вселената.
Рухване на основите
Според една от теориите нашата Вселена е възможна благодарение на съществуването на физически константи от рода на скоростта на светлината или масата на протона.
Ако дори една от тези фундаментални константи имаше друга стойност, то просто нямаше да ни има. Колкото и да е странно, австралийски физици са изяснили, че от момента на Големия взрив константата на тънката структура се е изменила в пространството и времето.
Това означава, че е и други константи може да са се променили с течение на времето. И ако така бъде и в бъдеще, то един ден Вселената просто ще се разпадне на парчета. А планетите и звездите ще се взривят. Добрата новина е, че това може да се случи не по-рано от 3 млрд. години.
Сблъсък с друга Вселена
Какво има извън пределите на нашата Вселена? Вероятно – други вселени. И ако теорията за Мегавселена е вярна, то един ден може да стане голям сблъсък. Не е изключено нещо подобно вече да се е случвало, тъй като нашата Вселена е изкривена. 
Но следващия път последствията могат да са доста по-катастрофални. Друга вселена може да съществува по физически закони, които се отличават от нашите. Тя може да се вреже в нас със скорост, близка до светлинната. Ако можехме да наблюдаваме сблъсъка на бавен кадър, това би изглеждало така, сякаш върху нас пада гигантско огледало.
Голямото свиване
От момента на Големия взрив, отекнал преди 13,8 млрд. години, Вселената се разширява. Повечето от физиците смятат, че Вселената е безкрайна, но има и противоположно мнение.
© Ute Kraus, CC by 2.5
Ако това не е така, значи в даден момент тя ще започне да се свива – подобно на вълните, които се оттласкват назад в океана. Вселената ще се смалява и ще колапсира в една точка. Теорията за голямото схрускване се подкрепя от теорията на Айнщайн. Но не бива да се вълнуваме: ако нещо подобно се случи, то ще е след милиарди години.
Осцилираща Вселена
Според съвременните представи Големият взрив е настъпил от сингулярност – тоест от една точка. Но откъде се е взела тази точка? Своето обяснение предлага теорията за осцилираща Вселена – Големият взрив е възникнал след колапс на друга Вселена. 
Това значи, че нашата Вселена някога отново ще се свие в една точка и от нея ще възникне нов свят. И което е интересно – ако теорията е вярна, значи и понятие си нямаме дали нашата Вселена е произлязла след първия колапс, или след милион и първия.
Бариерата на смъртта
Вселената ще се разширява, докато не достигне физическа бариера. Също както хокейно игрище, тя ще се удари в мантинелата и ще престане да се разтича. 
Според изчисленията Вселената ще достигне бариерата след 3,7 милиарда години.
А вероятността бариера да не съществува изобщо е 50%.
Голямото поглъщане
На 4 юли 2012 година Големият адронен колайдер най-сетне потвърди съществуването на бозона на Хигс.
Така нареченото поле на Хигс пронизва Вселената. Интересно е, че това поле може да има различни състояния – подобно на това как веществото може да е течно, твърдо и газообразно. Сега полето се намира на ниско енергийно ниво, но то може да премине на по-високо, както и на още по-ниско. 
Последният вариант според изследователи е по-вероятен. Това енергийно „пропадане“ може да бъде предизвикано от квантови флуктуации. В резултат новото маломощно поле на Хигс ще образува мехур, който ще започне да се разширява със скоростта на светлината и ще погълне всичко, което му попадне на пътя. Тоест нашата Вселена.
Но тази песимистична теория има две светли петна. Първото – имаме в резерв няколко милиона години. Второто – всичко ще се случи толкова бързо, че няма да успеем да се изплашим.
Голямото замръзване
Сценарият, известен като Топлинна смърт, се основава на втория закон на термодинамиката – за увеличаването на ентропията в затворени системи.
Вселената ще се разширява, а обектите в нея ще се отдалечават един от друг. Когато ентропията достигне своя максимум, енергията ще бъде разпределена равномерно, а всички процеси ще спрат. Звездите ще изстинат, материята ще се разпадне. С други думи, всичко наоколо ще престане да работи.
Големият разрив
68,3% от Вселената се състои от загадъчната тъмна енергия, за която физиците не знаят кой знае колко. Преди да разберат за нея, учените смятали, че разширението на Вселената от момента на Големия взрив или се е забавяло, или е спирало. 
Но наблюдавайки свръхновите, астрофизиците стигнали до извода, че разширението всъщност се ускорява и причината за това е тъмната енергия. Именно тя може да доведе до това, което се нарича Голям разрив.
Този сценарий за гибел на Вселената се основава на предположението, че с времето тъмната енергия набира сила, все по-активно разделяйки галактиките и космическите обекти, разкъсвайки всички връзки и структури.
С други думи, Вселената ще се разпадне на най-малките частици. Но ние няма да сме поканени на финала на шоуто – по-скоро човечеството ще измре доста по-рано.
