Любопитна хипотеза: Черните дупки може да растат вътре в звездите

Когато хората мислят за черни дупки, те си представят звезда, която експлодира в Космоса, свива се и се превръща в космическо чудовище, което поглъща всичко около себе си.

Ами ако черните дупки не винаги се появяват с гръм и трясък? Ако растат тихо вътре в звезди, които отвън все още изглеждат живи, и никой не ги забелязва?

В статия, публикувана в списание Physical Review D, експерти правят интересно предположение.

Един от авторите на изследването, Чандрачур Чакраборти, доцент по физика в Центъра за науки за живота Манипал (Индия), разказва какво са открили за Phys.org.

А именно – една интригуваща теория, според която черните дупки могат да възникват от тъмна материя.

Тъмната материя може бавно да се натрупва във вътрешността на звездите, разсъждават изследователите.

В продължение на дълги периоди от време това натрупване може да причини тих колапс, водещ до образуването на малка черна дупка в центъра на звезда, която външно остава нормална.

Какво ще се случи по-нататък зависи от самата звезда. След като се образува, черната дупка започва да расте, като абсорбира околната материя.

Белите джуджета са плътни, компактни останки от звезди, подобни на Слънцето. Те са приблизително с размерите на Земята, но обикновено по-малки или малко по-масивни от Слънцето, като се съпротивляват на по-нататъшен колапс чрез деликатен баланс на квантово налягане. Ако обаче в центъра на бяло джудже се образува черна дупка, започва скрита борба. И скоростта на въртене на бялото джудже играе решаваща роля.

Неутронните звезди са дори по-плътни от белите джуджета – толкова плътни, че една чаена лъжичка от тяхната материя би тежала милиард тона. Масата на неутронната звезда обикновено надвишава масата на Слънцето, а радиусът ѝ е около десет километра. Ако се образува малка черна дупка вътре в бързо въртяща се неутронна звезда, тя ще расте бързо, изяждайки я отвътре. Така един ден неутронна звезда може да се превърне в черна дупка.

Т.е. черните дупки могат да се крият във вътрешността на звездите, да растат бавно и да бъдат невидими, оставяйки едва доловими следи: странни гравитационни характеристики, необичайно поведение на охлаждане или нередности в двойната си орбита.

Някои от тези черни дупки може да останат затворени в своите гостоприемници в продължение на милиарди години.

Тази идея не само преосмисля смъртта на звездите, но и открива нови начини за изучаване на тъмната материя.