Учени получиха престижното отличие за създаването на молекулярна архитектура. Макар и да не нарушава законите на физиката, тя функционира на принципа на вълшебната чантичка на Хърмаяни от филмите за Хари Потър.

Химиците Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги бяха удостоени с Нобелова награда за химия за 2025 г. за разработването на метало-органични структури (MOFs).

Тези структури действат по начин, сходен с този на чантичката на Хърмаяни Грейнджър от филмовата поредица за младия магьосник Потър.

Имената на лауреатите бяха обявени в сряда, 8 октомври.

Паричната награда, която учените ще си поделят, е приблизително 1,2 милиона долара, написа Live Science.

Сусуму Китагава (Япония), Ричард Робсън (Австралия) и Омар Яги (САЩ) получиха отличието за разработването на нови материали, способни да съхраняват огромно количество газ в изключително малък обем.

Според представители на Нобеловия комитет по химия, този принцип напомня за вълшебната чантичка на Хърмаяни.

Във филмите за Хари Потър героинята Хърмаяни Грейнджър притежава магическа чанта. Тя ѝ позволява да носи много повече предмети, отколкото физическият ѝ обем предполага.

За разлика от чантичката на Хърмаяни, разработената от учените молекулярна архитектура не нарушава законите на физиката. Но функционира по подобен начин.

Метало-органичните структури се състоят от метални йони, свързани помежду си с дълги органични молекули.

Тези йони и молекули са организирани така, че образуват кристали с големи кухини, които могат да се използват за улавяне и съхранение на различни вещества.

Още през 1989 г. Робсън свързва положително заредени медни атоми в молекула, създавайки кристал, подобен на диамант, изпълнен с безброй малки клетки.

В периода между 1992 г. и 2003 г. Яги и Китагава установяват, че газовете могат да влизат и излизат от тези метало-органични структури. И това ги прави по-стабилни, гъвкави и лесни за модифициране с цел постигане на уникални свойства.

След тези открития други учени са създали множество метало-органични структури, които се използват за улавяне на токсични газове, необходими за производството на полупроводници, за събиране на вода от въздуха в пустинни условия и за разграждане на вредни химикали и замърсители.

Тези метало-органични структури ще могат да се прилагат в бъдеще за улавяне на въглероден диоксид, отделян от заводи и електроцентрали.