Изследвания показват, че частици от земната атмосфера може да са паднали на лунната повърхност, вероятно улеснени от магнитното поле на Земята.

Изследване на специалисти от университета в Рочестър, публикувано в списание Communications Earth & Environment, изследва странен факт, отдавна известен от проби от лунна почва.

Летливи вещества – вода, въглероден диоксид, азот, хелий и аргон – са открити в реголита, донесен на Земята от астронавтите на „Аполо“ през 70-е години на миналия век.

Някои от тези вещества лесно се обясняват със слънчевия вятър, но концентрациите на азот се оказаха твърде високи. Произходът му дълго време остава загадка.

Още през 2005 г. японски изследователи предположиха, че някои от тези вещества може да са дошли от Земята.

По това време обаче се смяташе, че това е възможно само в много ранна епоха, преди образуването на стабилно магнитно поле, което предотвратява излизането на атмосферни частици в Космоса.

Ново проучване показа, че може да е вярно обратното.

Учените моделираха как слънчевият вятър взаимодейства със земната атмосфера в два сценария: „ранната Земя“ без магнитно поле и съвременната Земя с развита магнитосфера.

Оказа се, че транспортът на частици до Луната е по-ефективен във втория случай.

Механизмът е следният: слънчевият вятър изхвърля заредени частици от горните слоеве на земната атмосфера, след което магнитното поле ги насочва по своите линии.

Някои от тези линии се простират достатъчно далеч, за да достигнат орбитата на Луната.

В резултат на това малки части от земната атмосфера са се утаили на лунната повърхност в продължение на милиарди години.

Това означава две неща едновременно.

Първо, лунната почва може да съдържа един вид „архив“ на земната атмосфера – информация за това как тя се е променяла с течение на времето.

Такива следи могат да предоставят косвена информация за еволюцията на климата, океаните и дори условията за появата на живот на Земята.

Второ, Луната може да съдържа повече полезни летливи вещества, отколкото се смяташе досега.

Азотът и водата са ключови ресурси за бъдещите лунни бази.

Ако те наистина могат да бъдат извлечени директно от реголита, лунните бази ще бъдат по-малко зависими от доставките от Земята и дългосрочното човешко присъствие на Луната ще стане по-лесно.

Подобни процеси може да са се случили и на други планети – например Марс, който някога е имал магнитно поле и по-плътна атмосфера.