Лятното слънцестоене настъпва на 21 юни: Какво означава това

Наближава едно от най-важните астрономически събития за годината, което бележи началото на астрономическото лято в Северното полукълбо и носи най-дългия ден и най-късата нощ.

През 2025 г. лятното слънцестоене ще се случи на 21 юни в 05:41 ч. сутринта.

Лятното слънцестоене е астрономически момент, когато Слънцето достига най-високата точка на небесния свод спрямо небесния екватор, а ъгълът на наклона на Земята към слънчевото тяло става максимално прав за северното полукълбо, пише 24Канал.

На този ден Слънцето преминава през точката на еклиптиката, най-отдалечена от небесния екватор, и изглежда, че „застива“ на небето, тъй като височината му в горната кулминация се променя много бавно в продължение на няколко дни.

Именно затова явлението е получило наименованието „слънцестоене“ – сякаш Слънцето „стои“ на място.

През 2025 г. продължителността на деня на 21 юни ще достигне почти 17 часа, което го прави най-светлият ден в годината.

След тази дата светлият ден постепенно ще се съкращава, а нощта ще става по-дълга до зимното слънцестоене – 21 декември.

Лятното слънцестоене се случва поради наклона на земната ос, който е приблизително 23,4° спрямо орбитата около Слънцето.

Този наклон е отговорен за сезонните промени на планетата: по време на лятното слънцестоене северното полукълбо е максимално приближено към Слънцето, което осигурява най-голямо количество дневна светлина, докато южното полукълбо, напротив, е отдалечено и преживява най-късия ден в годината, т.е. началото на астрономическата зима.

Лятното и зимното слънцестоене са част от по-широкия астрономически календар, който включва две равноденствия – през пролетта и есента, както и други ежедневни и месечни цикли през годината.

Думата „равноденствие“ произлиза от латинското „equi“, което означава „равен“, и „nox“, което означава „нощ“.

На тези две дати денят и нощта имат еднаква продължителност, преди дните да започнат да стават по-светли през пролетта или по-тъмни през есента.

В този момент Слънцето се намира точно над тропика на Рака – условна линия на ширина 23,4° северно от екватора.

Това явление обяснява защо в Северното полукълбо денят става най-дълъг: слънчевите лъчи падат почти вертикално, осигурявайки максимално осветяване.

Слънцестоенето не се пада в един и същи календарен ден всяка година, тъй като астрономическата година трае 365,25 дни, обяснява Space.com.

По този начин лятното слънцестоене за северното полукълбо, известно също като юнско слънцестоене, сега се пада на 20, 21 или 22 юни (в зависимост от региона).

От астрономическа гледна точка лятното слънцестоене бележи началото на астрономическото лято в Северното полукълбо.

Това е повратна точка, след която Слънцето постепенно ще прекарва все по-малко време на небето, въпреки че жегата през юли и август обикновено все още се увеличава поради кумулативния ефект от затоплянето на земната повърхност.

От културна гледна точка лятното слънцестоене има дълбоко значение за много народи.

Според някои древни гръцки календари, лятното слънцестоене бележи началото на новата година и е обозначавало лунния отчет до началото на Олимпиадата.