Малките астероиди се оказаха огромна заплаха

Малките, бързо въртящи се астероиди от няколко съставящи ги камъни могат да бъдат много опасни.

Последните се крепят помежду си от много слаби сили и приближението им към Земята, както и опитите да се промени траекторията на движението им могат да доведат до разпадане на астероида на няколко не по-малко опасни отломки.

Някои астероиди всъщност се явяват купища развалини, а не една плътна каменна порода. Когато разрушените в хода на някакви процеси астероиди започнат да се въртят бързо (един оборот на всеки 2,12 часа за обект с диаметър по-малко от 10 километра), по-големите камъни привличат по-малките. Така частите отново се обединяват в ново тяло.

Но някои обекти са изменили представата на учените за този важен предел на скоростта. В началото на 2014 г. Чан-Као Чан от Тайванския национален централен университет изучил астероида (335433) 2005 UW163, който, както се оказало, извършва един оборот за 1,3 часа.

Сега екипът на Бен Розитис от университета на Тенеси в Нюкясъл изучил астероида с диаметър 1,1 км с името (29075) 1950 DA. Той може да се сблъска със Земята през 2880 г. (вероятността се оценява на 1:300

Радиолокационни наблюдения показали, че астероидът има висока отражателна способност. Това дало основание да се смята, че космическото тяло се състои основно от метал. Но Розитис и колегите му измерили плътността на астероида и тя се оказала значително по-ниска, отколкото се очаквало. Измерванията показали: астероидът се явява само част от пореста баластра, покрита с пясъчни частици реголит.

В същото време той извършва един оборот за 2,1 часа, тоест върти се с толкова висока скорост, че теоретично силата на тежестта или триенето не биха позволили на тази купчина отломки да остане едно цяло.

Компютърен модел, показващ как силите на сцепление задържат заедно купчина камъни.
© The Meteoritical Society

Като изучили топлинните изображения и орбиталното движение за изчисление на топлинната инерция и обемната плътност на обекта, учените открили, че действието на силите на сцепление, обусловени от гравитацията, е много слабо. Това означава, че нещо помага на астероида да не се разпадне. Според изследователите парчетата се задържат помежду си от слаби Вандерваалсови сили.

Получената информация може да повлияе на борбата на земляните с космическите заплахи. В бъдеще вероятно ще стане възможно създаването на космически кораб, който да може да отклонява астероиди от сблъсък със Земята с помощта на т.нар. гравитационен трактор.

Но ако астероидът представлява гранулирана купчина развалини, опитът да се взаимодейства с него ще доведе до плачевни резултати. Той ще се разпадне и върху нашата планета ще връхлети дъжд от малки космически камъни, не по-малко опасни от първоначалния обект.

За астероида 1950 DA такава стратегия може да е ефективна – астероидът се движи толкова бързо, че неговите части може да пътуват далеч една от друга и да подминат Земята.

Подробности от изследването са публикувани в сп. Nature.