Мантията на Земята пази „потънали светове“
Дълбоко в недрата на Земята са „погребани“ аномални структури, които според учени от Цюрихския геологически институт в Швейцария са фрагменти от древната земна кора.
Тези „потънали светове“ се наричат аномални, защото са открити на места, където не би трябвало да бъдат.
Изследователите успяха да ги открият с помощта на нов метод за картографиране на вътрешността на нашата планета.
От десетилетия насам учените се опитват да изградят по-точна картина на земните недра.
Проучването е направено с помощта на техника, наречена сеизмографско изобразяване, която включва създаване на триизмерни изображения на сеизмични вълни от земетресения, отекващи дълбоко в недрата на нашата планета.
Използвайки този метод изследователите са успели да намерят субдуциращи плочи – древни участъци от кората, „заровени“ в мантията на местата, където са се сблъсквали тектонични плочи.
Доскоро обаче този метод не предоставяше много информация за размера, формата и точното местоположение на тези фрагменти.
В ново изследване учени от Швейцария предлагат проучване на вътрешността на нашата планета с помощта на пълна инверсия на формата на вълната.
За разлика от по-ранните методи, които включват комбиниране на данни от отделни земетресения от различни сеизмографи, новият метод използва компютърни модели за трансформиране на сеизмографските показания в едно, ясно изображение.
Освен това този метод вече е тестван в действие.
С негова помощ специалисти от Геоложкия институт в Цюрих успяха да открият множество субдуциращи плочи в мантията на Земята.
Те бяха смятани за аномални, тъй като бяха открити на места, където никога не е била наблюдавана тектонична активност. Авторите на работата все още не знаят как тези структури са се появили там.
Може да са фрагменти от древни плочи, както показва фактът, че сеизмичните вълни преминават през тях с еднаква скорост.
Съществуват обаче и алтернативни теории.
Например, те биха могли да се образуват от подобен на кора материал, останал от образуването на мантията преди четири милиарда години.
Като алтернатива, тези структури биха могли да се появят от по-плътен материал, който се е образувал в мантията през последните няколкостотин милиона години.