Марк Твен: Признателният пудел

През целия си живот, още от детинство, съм имал навика да чета известен вид разкази поради поуката и удоволствието, извличани от тях. Постоянно ги държах под ръка и винаги когато ме обхващаха лоши чувства спрямо себеподобните, прибягвах към тях и те прогонваха тези чувства; винаги когато ме обземаше самолюбие, алчност или подлост, аз се отнасях до тях и те ме научаваха какво да направя, за да спечеля отново самоуважението си. Много пъти желаех тези очарователни разкази да не свършат с щастливата си развръзка, а да разкриват докрай приятната история на няколкото благодетели и облагодетелствувани. Това желание така настоятелно се надигна в гърдите ми, че най-после реших да го задоволя, като сам издиря продължението на тези истории. Залових се с тази работа и след голям труд и уморителни проучвания изпълних задачата си. Ще ви предложа резултата, като ви разкажа подред тези истории, както и тяхното продължение, до което се добрах чрез проучванията си.

Признателният пудел

Веднъж един благороден лекар (който чел разказите за великодушни постъпки) намерил безстопанствен пудел със счупен крак и прибрал клетото животно у дома си. След като наместил счупените кости и превързал ранения крак, той пуснал на свобода малкия скитник, без да мисли повече за него. Но колко голяма била изненадата му, когато отворил една сутрин вратата си, няколко дни след случката, и видял признателният пудел да чака там търпеливо, а до него друго безстопанствено куче с крак, счупен при някаква злополука. Добросърдечният лекар веднага облекчил страданието на нещастното животно и не забравил да се възхити от неразгадаемата добрина и милост на господа, който бил готов да си послужи с такова смирено оръдие като клет безстопанствен пудел, за да поучи и т.н., и т.н.
Продължение

На следното утро благородният лекар намерил двете кучета, сияещи от признателност, да го чакат на вратата, а с тях имало други две кучета — също сакати. Той бързо изцерил болните и четирите кучета си отишли, като оставили благородния лекар, изпълнен повече от всякога с благоговейна почуда. Денят изминал, дошло утрото. И там, при вратата, сега стояли четирите изцерени кучета, а заедно с тях други четири, нуждаещи се от изцерение. Този ден също изминал и настъпило ново утро; този път шестнадесет кучета, осем от тях наскоро осакатени, заемали тротоара, а хората обикаляли отстрани. Към обед всичките счупени крака били наместени, обаче благоговейната почуда в гърдите на лекаря започнала неволно да се смесва с нечестиво чувство. Слънцето отново се вдигнало и огряло тридесет и две кучета, шестнадесет от тях със счупени крака, които заемали целия тротоар и половината от уличното платно; наблюдаващите тази сцена хора заемали останалото свободно място. Воят на ранените, веселото квичене на изцерените животни и забележките на стоящите наоколо граждани звучали като мощна и вдъхновяваща възхвала, обаче движението по тази улица било възпрепятствувано. Добрият лекар наел един-двама фелдшери, които да му помагат, и свършил благородната си работа, преди да мръкне, като най-напред се отказал от членството си в черквата — предпазна мярка, която му позволи да се изразява с онази свобода, която се налагала от случая.

Обаче някои неща имат своите граници. Когато отново се зазорило и добрият лекар видял огромното множество умоляващи кучета, той казал: „Трябва да призная, че разказите за великодушни постъпки са ме подвели и измамили; те разкриват само хубавата част на историята и спират там. Дайте ми пушката; тази работа е вече отишла достатъчно далеч.“

И той излязъл с оръжието си, като по една случайност настъпил опашката на първия си пациент — пудела, който веднага го ухапал по крака. Великото и благородно дело, с което се бил нагърбил този пудел, събудило у него такъв мощен и все по-засилващ се възторг, че най-после слабата му глава се замаяла и той побеснял. Подир един месец, когато благородният лекар лежал в предсмъртна агония от бяс, той повикал при себе си своите ридаещи приятели и заявил:

— Пазете се от книгите. Те разкриват само половината от историята. Когато някой нещастен клетник ви поиска помощ и вие започнете да се съмнявате в изхода на благородството си, възползувайте се от предимството на съмнението и убийте молителя.

И като казал това, той извърнал лице към стената и издъхнал.