Марс е имал свое Средиземно море

Днес една от най-големите мистерии е свързана с климата на планетата Марс. Някога тя е била влажна и топла, но сега е суха и студена.

Изменението на климата на Марс обаче не се е случило рязко.

На древния, студен Марс слоеве от замръзнал въглероден диоксид са позволявали реките да текат и да съществува море с размерите на Средиземно, показват резултатите от ново проучване.

В студения климат на Земята реките могат да текат под дебели защитни ледени покривки. Учените смятат, че нещо подобно се е случило на Марс. Изследването е публикувано в списание JGR Planets, пише Universe Today.

Авторите на изследването са използвали обширни данни, получени по време на изследването на Червената планета, за да създадат модел на поведението на водата, когато Марс е станал студен и сух.

Учените смятат, че преди 3,6 милиарда години по-голямата част от водата на повърхността на Марс вече е била замръзнала в големи ледени пластове в южния регион.

Въглеродната атмосфера е претърпяла периодични промени, което е довело до създаването на огромна ледена шапка от замръзнал въглероден диоксид на южния полюс. Но в същото време течната вода е останала под ледените покривки.

Моделът на учените показва, че ледената шапка с въглероден диоксид е действала като термично одеяло и е освободила огромни количества стопена вода.

По този начин е изтекла толкова много вода, че количеството ѝ е било достатъчно, за да запълни планитата Аргир на Марс.

Това е един от най-големите ударни басейни на Червената планета с диаметър приблизително 1800 km. Създаден е преди милиарди години от удар на астероид. Намира се приблизително на 5,2 км под околните равнини, което го прави вторият най-дълбок ударен басейн на Марс.

Учените смятат, че Аргирската равнина е имала толкова вода, колкото Средиземно море на Земята.

Според авторите на изследването реките са текли под леда, където са били изолирани от студа. Водата е прерязала речни канали с дължина хиляди километри, включително няколко, които са се движили от полярната шапка до равнината Аргир.

Моделът показва, че са били необходими приблизително 10 000 години, за да се напълни ударният басейн с вода и след като се е напълнил, водата се е разляла върху околните равнини в радиус от приблизително 5000 км.

Този процес се е повтарял многократно в продължение на 100 милиона години, като всяко събитие е разделено от милиони години, казват учените.