Данните от марсохода на НАСА – Curiosity, позволиха на учените да направят извод, че условията, потенциално благоприятни за живот, може да са се запазили на Червената планета много по-дълго, отколкото се предполагаше.

Ключът към тази загадка се оказаха древни пясъчни дюни в кратера Гейл, които преди милиарди години са се превърнали в камък в резултат на взаимодействие с вода.

Според общоприетото научно мнение Марс в далечното минало е имал плътна атмосфера и значителни водни ресурси – реки, езера и дори цял океан, което го е правело потенциално обитаем.

Но преди около 4,2–3,7 млрд. години слънчевият вятър започнал постепенно да разрушава атмосферата на планетата и водата от повърхността ѝ изчезнала.

Сега учените се опитват да разберат колко дълго Марс е запазил способността си да поддържа живот.

Ако някои изследователи смятат, че той е станал безжизнена пустиня преди милиарди години, новите данни подсказват за по-сложен и по-продължителен сценарий.

Изследователски екип, ръководен от Димитра Атри от Центъра по астрофизика и космически науки към Нюйоркския университет в Абу Даби (NYUAD), насочва вниманието си към пясъчните дюни във формацията Стимсън, разположена вътре в кратера Гейл.

Марсоходът Curiosity многократно е фиксирал в района следи от литифицирани образувания – седименти, които с времето са се втвърдили и превърнали в скала.

Като се има предвид, че днес кратерът е изключително сух, тези структури най-вероятно са се образували по време на Ноевия период (около 4,1–3,7 млрд. години назад), когато на Марс са се случвали мащабни наводнения и по повърхността му са текли реки.

За да разгадаят произхода на тези дюни, учените са използвали данни от инструментите на Curiosity, достъпни чрез лабораторията Mars Science Laboratory.

Те са сравнили марсианските скали с подобни каменни образувания в пустините на Обединените арабски емирства, за които се знае, че са се формирали в присъствието на вода.

Ключовото откритие

Сравнителният анализ позволил да се направи важен извод: формацията Стимсън е продукт на късна водна активност.

Това означава, че пясъчните дюни са се превърнали в камък вследствие на дълготрайно взаимодействие с подпочвени води, идващи от близката планина.

Този процес е оставил след себе си специфични минерали, включително гипс – мек сулфатен минерал (CaSO₄·2H₂O), добре познат и в земните пустини.

Какво значение има това за търсенето на извънземен живот

Откритието има важни последици за астробиологията. На Земята именно в пясъчните отлагания често се откриват най-древните следи от живот – включително микроорганизми, които свързват седимента и предизвикват минерални отложения.

Това кара учените да предполагат, че литифицираните образувания в кратера Гейл може да съдържат запазени останки от древни марсиански бактерии.

Затова районът може да стане приоритетна цел за бъдещи мисии до Червената планета.