Масовите унищожения ускоряват еволюцията
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24
Масовите унищожения засилват скоростта на проявяване на еволюционни адаптации. Екип компютърни инженери от Тексаския университет са доказали този ефект чрез виртуално масово унищожение, подобно на такова от реалността – например това, което е убило динозаврите.
Компютърните инженери Ристо Микулайнен (Risto Miikkulainen) и Джоел Леман (Joel Lehman) описали как симулациите на масови измирания поощряват изобретателността на организмите.
„Фокусираното унищожение може да доведе до изненадващи последствия“, казва Микулайнен. „Понякога трябва да се случи нещо лошо, за да стане нещо друго по-добро.“
Масовите измирания се свързват с почти пълно изчезване на генетичен материал от дървото на живота. Но някои еволюционни биолози смятат, че подобни измирания забързват хода на еволюцията, защото така оцеляват само най-бързо адаптиращите се организми.
Поне при роботите е така. Микулайнен и Леман използвали компютърни алгоритми, за да подобряват оцеляването на всяко следващо поколение. Обектите на експеримента били компютърни мозъци, по-познати като неврални мрежи, които трябвало да се усъвършенстват с всяко поколение.
В компютърните симулации, невралните мрежи били свързани с виртуални крака, като целта била роботът да се научи да ходи правилно и да не пада. Не били забравени и случайните мутации, които се проявяват по време на истинската еволюция. Учените създали много възможни ниши, като това трябвало да позволи на роботите да развият доста различни начини на справяне със ситуациите.
След стотици поколения, много от нишите били запълнени, като не всички помагали за правилното вървене. След това 90 процента от роботите били избити, имитирайки масово унищожение. След няколко такива цикъла на еволюция и измиране оцелели само най-бързо адаптиращите се поколения. Не само това – най-добрите решения на проблема с ходенето дошли от роботи, преживели такива измирания.
Практическите приложения на изследването се свързват с подобряването на роботите, които създаваме, но също така и с по-доброто ни разбиране за собствената ни еволюция и какво точно я движи напред.
Изследването е публикувано в списание PLоS One.
