Меркурий крие диаманти в недрата си

Под повърхността на най-малката планета в Слънчевата система има огромни залежи от диаманти, пишат изследователи, публикували статия в Nature Communications.

Учените твърдят, че на дълбочина от няколкостотин километра под повърхността на Меркурий е скрит слой от диаманти с дебелина 15 км.

Резултатите могат да бъдат от полза за разкриването на тайната на състава на най-малката планета в Слънчевата система, както и на нейното магнитно поле, пише Live Science.

Меркурий все още крие много тайни.

Това е най-малко проучената планета на Слънчевата система. Знаем, че има глобално магнитно поле. На повърхността му откриха много тъмни петна, които бяха идентифицирани като натрупвания на графит, вид въглерод.

Въпреки че Меркурий се смята за странна планета, сега учените смятат, че се е образувал по същия начин, както и Земята, Венера и Марс. Тоест в резултат на охлаждането на горещ океан от магма.

Предполага се още, че магменият океан съдържа много въглерод и силиций. Първо се формира металното ядро ​​на планетата, а след това мантията и кората.

В продължение на много години учените вярваха, че температурата и налягането в мантията на Меркурий са достатъчно високи, за да може въглеродът да образува графит и да достигне повърхността на планетата.

Преди 5 години учените установиха, че мантията на Меркурий е с 50 км по-голяма, което означава, че налягането и температурата на границата между ядрото и мантията могат да бъдат толкова високи, че диамантите да възникнат от въглерод.

Авторите на новото изследване са решили да проучат тази възможност.

За да направят това те пресъздават химичния състав на магмата върху младия Меркурий. След това подлагат химическата маса на огромно налягане, което е 70 хиляди пъти по-голямо от нормалното атмосферно налягане на Земята. Масата се нагрява до температура от почти 2 хиляди градуса по Целзий. Според учените всичко това симулира условията, които съществуват дълбоко в недрата на първата планета от Слънцето.

Използвано е също моделиране, за да бъдат разбрани по-добре условията на границата между ядрото и мантията на Меркурий. И да бъдат създадени условия, при които графитът или диамантът биха били стабилни.

Както показва проучването, такива условия наистина са подходящи за създаване на диаманти.

Учените стигат до заключението, че диамантите може да са се появили от въглерода по време на формирането на ядрото на Меркурий.

Изчисленията показват, че в дълбините на Меркурий може да има слой от диаманти с дебелина приблизително 15 км. Но извличането им ще бъде не само изключително трудно, а най-вероятно и невъзможно.

В допълнение към екстремните условия на Меркурий, диамантеният слой е скрит много дълбоко. Учените смятат, че тези скъпоценни камъни се намират на приблизително 485 км под повърхността.

Вероятно тези диаманти са отговорни за създаването на магнитното поле на Меркурий. Те могат да помогнат за преноса на топлина между ядрото и мантията, което ще създаде температурна разлика и ще накара течното желязо да се завихри около външното ядро ​​и по този начин да създаде магнитно поле.