Меркурий е гостенин в Слънчевата система?
Следи от вулканична активност на снимките на Меркурий накарали учените да променят своето мнение за неговия произход.
Според новата теория минипланетата е мигрирала в Слънчевата система отвън.
Меркурий, неспокойният бог на търговията и вестоносец на боговете, вероятно напълно оправдава своето име, дадено от хората на най-малката планета в Слънчевата система. На нейната повърхност са открити следи от вулканични изригвания, които опровергават най-популярните теории за възникването ѝ.
Подобни вулканични изригвания на Земята възникват, когато течната лава нагрява водата и летливите съединения, които след това излизат от недрата на планетата.
Но Меркурий се намира прекалено близо до Слънцето, затова такива съединения трябва да са се изпарили от адските температури, царящи на неговата повърхност още преди 4,5 млрд. години, при раждането на планетата.
На снимките, направени от автоматичната междупланетна станция „Месинджър“ през 2008 година, явно се виждат залежи от вулканична пепел. Досега учените смятали, че вулканичните изригвания е имало веднага след възникването на планетата.
Внимателен анализ на снимките показал, че кратерите на меркурианските вулкани са се образували в различни периоди – от 3,5 до 1 млрд. години, тоест много по-късно от раждането на Меркурий.
Това откритие позволило да се издигне теория за формирането на най-близката до Слънцето планета извън нашата система. Според учените Меркурий е станал наш съсед сравнително скоро според космическите мерки.
Откриването на вулканична активност на Меркурий влиза в противоречие с друга известна теория, според която тази планета навремето е изпитала сблъсък с по-голямо тяло, унищожило голяма част от нейната кора.
Но ако кората на Меркурий е била разрушена, на него нямаше да останат толкова стари следи от вулканична дейност.
Учените признават, че най-близката до Слънцето планета поставя пред тях въпроси за произхода си, на които засега е невъзможно да се отговори.